The Wall.

Стената в главата ти. Онази която те пази от онези чувства.
Онази която си успяла да издигнеш точно в последния момент преди те да те нападнат. Онази която не си успяла да вдигнеш на време и не си се защитила. И онази, която издигна там от самото начало, за да не повтаряш грешките си. Пазят те.
Онази която си успяла да издигнеш точно в последния момент понякога се поклаща, но никога не пада, тя е здрава, няма защо да се тревожиш за нея.
Онази която не си успяла да вдигнеш на време сега строиш. Строиш я бавно. От време на време тя се срива, но основите и са поставени, здрави са, знаеш, че един ден ще я завършиш и тя ще е здрава и ще те предпази от болката която са нанесли онези сили от които се страхуваш.
Но най-много трепериш над тази която си издигнала точно в началото. Бързала си тогава. Основите й не са достатъчно здрави. Тя самата е здрава, пази те и от самата тeб и от него. Но основите са нестабилни. Бдиш над нея денонощно, но от това няма ползва. Знаеш, че поддадат ли цялата стена ще рухне и няма да имаш нищо за което да се хванеш. Ще бъдеш по-уязвима от всякога.
Захванала си се с нестабилен и рисков "занаят". Другите дори не го обмислят като "професия". И защо да го правят. Тях не ги е страх от тези чувства като теб. Те ги желаят. Те обичат да ги чувстват и искат да бъдат щастливи. Но теб те е страх от щастието. Себеопазването е най-висшата ти цел, а "строителството", тези стени, те ще те опазят. Грешиш, но страха е по-силен. Винаги е бил.
И все пак дълбоко в пропуканото сърце което никога не си успяла да изградиш отново, се таи една истинска мечта. Мечтаеш някой да срути всички твои стени и да построи на тяхно място свят за теб и него, само за вас двамата..

Понякога дори си мечтаеш това да е човекът зад третата стена..