Снегът е вълшебния прах, а ти моят Питър Пан. Бели клони кръжат около мен, дебнат усмивката ми. Кристални храсти танцуват с нас в нашата игра от страст. В снежната гора правим стъпки бързи и игриви, държиш здраво ръката ми розова и премръзнала и ме дърпаш в диамантената картина. Дърветата крият смеха ни и питат се, ние деца ли сме или любовници. Загребвам с шепи вълшебната мекота. Щипе по пръстите, но изгаря в сърцето. Усмихвам ти се палаво и със замах засипвам те с кристален сняг. Ти въртиш се около дърветата и смееш ми се лудешки. Твой ред е да заиграеш. Криеш се в приказката ни, а аз те гоня през гората, търсейки твоята топла прегръдка. Нежно хващаш ме през кръста в изненада и политаме в мекотата. Играта продължава, усмивките ни топлят, ръцете ти прегръщат здраво и въртим се във вълшебния прах. За секунда вълнението изчезва и спокойствие нахлува в снежната ни приказка. Лежа в красотата, а ти надвесил си се нежно. Отмяташ кичур от косата ми и погребваш погледа си в моя. Усещам как гори в душата ми, а устните ти парят отдалеч, зоват моите безмълвно, чакат да ги намеря. Но аз искам в момента да остана, да запечатам тази снежна игра, тази детска усмивка, тази любовна красота. Очите ти държат ме в плен, ръцете ти галят бузите ми. С пръст улавяш малкото кристалче, загубило се на лицето ми. Но то не е бяло и премръзнало, то пари и блести. Сълзичка радост улови, а сега пази я в сърцето си, защото време е да открадна устните ти и да взема своята целувка. Подаряваш ми я страстно, жадно и нежно, хапеш леко, стискаш силно и не спираш да целуваш.

Рисувам снежна картина от мечти, нереална, но истинска. Рисувам я със сърце и с бои от надежди. Сънищата ми реални или приказки са, аз не знам, но радват детето в мен, радват и жената. Нека радват и теб. Погледни през моите очи.

Наопаки

Прекалено много приказки. Прекалено много мисли. Прекалено много сметки. Прекалено много мерки. Въртя го пет пъти и пак го режа криво. Всяка дума е грешка. Всяка мисъл - грешка. Всеки ден - грешки. Забравих какво е да не съм наопаки. Бях се запътила към пътечката "Промяна", но се върнах крачка назад. Грешка? Вече не знам. Искам пак да тръгна, но в друга посока. Грешка? Не знам. Наопаки съм бе.

Трябва да разбера коя съм. Трябва да знам в коя посока да виси главата ми, за да не е в грешната посока. Сякаш съм в Страната на Чудесата, но нищо не е чудесно, само толкова объркващо и безсмислено. Да се скарам на някой, за да ми го обясни? Пак грешка. Да си го обясня сама? Голяма грешка. Продължавам да ходя на обратно и да не знам къде отивам. Трябва да разбера коя съм. Но никой не ми казва. Никой не ми помага. Няма реещ се котарак да ми кажа, че съм една от всичките луди. Значи не съм луда. Грешка. Няма гъсеница пушач, да ме почерпи с гъби и да реши проблемите ми. И алкохола няма да помогне, значи. Грешка.

Седя със скръстени крака по средата на всичко и умувам. Умувам грешките. Пак. Тръшкам се наум и викам със сълзи. Не знам коя съм. Не знам къде отивам. Не знам за какво се боря. Не знам чия ръка да хвана. Не знам луда ли съм. Не знам пияна ли съм. Не знам права ли съм. Не знам глупава ли съм. Не знам грешка ли съм. Грешка ли съм? Грешка за себе си, грешка за нас, грешка за теб? Не знам. По-наопаки не мога да се обърна. Времето е по-нахално и от вчера, а утре ще мълчи два пъти повече.

Ставам и тръгвам. Ще търся пътечка "Промяна". Друга пътечка. Да ме промени. Да ме поправи. Пак грешка.

Жажда
И страх.
Страст
И сълзи.
Нежност
И чистота.
Истина
И блян.
Говориш,
Аз слушам,
Сълзи проливам.
Ти гледаш,
Прегръщаш,
А аз се страхувам.
Боря се
И желая.
Стискам
И не пускам.
Там до теб
Винаги аз,
Там във теб
Истинска аз.

Спасителю

Не мога сама

Сама да изплувам.

Потъвам и се давя,

В безсмислена тъга.

Ритам с крака,

Блъскам с ръце

Отварям очи,

А края не виждам.

Търся ръка

Сила да поема,

Да вдишам надежда

Очите ти да погълна.

Само ти можеш,

Спасителю мой,

Само ти ще успееш

Мечтата ми да съживиш.

Живи кукли
Кукли на конци,
Куклите танцуват
Танцуват в пурпурни лъжи.
Стъпки в пясъчните дюни
Стъпки в пурпурни лъжи,
Тъпчат и мечтите ми
Тъпчат ме и мен.
С парцали вият се и сучат
Фигури рисуват,
Жадни за лъжи
Жадни за мечти.
Крадат сърцата и ги крият
Крадат ми и крилата
Падам в пурпурни лъжи
Падам на конци.
Крещя наум в своя ум
Крещя на куклите
Кукли на конци.
Танцуват те в главата ми
Наум измъчват ме
Мъчат само мен, обаче
Танцуват само в моите мечти.

Твоите ръце, твоя топлина

Няма ги вече ръцете ти
Няма вече топлина
Няма я усмивката
Няма и игра.
Няма кого да галя
Няма в кого да се сгуша
Няма ги вече ръцете ти
Няма вече топлина

Няма я и нежността
Няма я искрата
Няма ги очите
Няма лудостта.
Няма го смеха
Няма го и огъня
Няма ги вече ръцете ти
Няма вече топлина.

Остана напрежение
Останаха сълзи
Остана празнината
Остана и тъгата.
Остана много болка
Остана само спомена
За твоите ръце,
Твоя топлина.

Недей забравя

За теб аз ще бъда планина, винаги ще те крепя,
За теб аз ще съм море, в теб бурно ще се вливам.
За теб аз ще построя свят, красив и само наш,
За теб аз ще разруша и злото, ще те пазя и с любов.

Ти си моят пясък, ти си ми вълните,
Ти си ми и слънцето, ти си мойто лято.
Грееш в мен до болка, палиш всеки спомен,
Всичко светло си ти у мен, всичко за което си мечтая.

В едно да се слеем, нека, аз и ти под лунния прах.
Ела във мен, люби ми силно, аз съм твоя, вечно.
Пълниш ме със музика, пълниш ме със слънце,
Обичам те до лудост, никога недей забравя.

Нежни пръсти
Галят меко,
Но треперят
Във нощта.

Болни мисли
Крият тайни,
Чакат тихо
Своя край.

Криви сенки
Мислят зло
Кому да сторят
Кому да мразят.

В стъклен свят
Аз и ти
Крепим любов
Глупава и крехка.

А аз в нощта
С нежни пръсти
Галя меко
Късчета надежда.

Грешка.

Грешки, катастрофи и фойерверки
Нощ на лудост и огън сълзи.
В страх и обич аз се загубих
За миг дори и теб изгубих.

Ще чакам още дълго
Ще греша още много.
Никога идеална, никога перфектна
Ще се боря аз за теб десетократно.

Дай ми време да порасна
Дай ми сили да забравя.
Винаги до теб, винаги твоя
Винаги за сърцето ти готова.

Не мрази детето в мен и не го гони
Прости му, погали го и го научи
То зло не мисли, зло не търси
Страх невинен таи, прости.

Жената в мен другиго не знае
Жената и другиго не желае.
Палиш страст само ти
На любов ме наỳчи.

Ивон

Кралица на нощта
Земна, истинска, гореща.
Музика кипи във вените
Страст пали в погледите.
В грешно време е родена
За величие е предназначена.
Лудост инжектира във сърцата
Rock'N'Roll-ът й е в душата!