At the bridge of the Rising Sun.

Повечето хора измерват изминалата година с 30ти Декември, аз я меря на 30ти Юни.
За мен новото начало, новите емоции, новата страница или дори следващия етап започват с началото на лятото. Вечерта на 30ти Декември срещу 1ви Януари никога не ми е носела нещо изключително, нещо вълнуващо, нещо пожелано или нещо неизживяно, а след тази нощ зимата продължава все така мрачна и студена.
Сутринта на 1ви Юли също никога нищо специално не ми е носела, но след нея настъпва нов живот, свежест, страст, жега, солени спомени и още много топлещи мисълта морски или просто изгреви. Промяната не винаги бива отпразнувана пищно и все-помнещо се парти, но винаги се усеща до самото дъно. Не ме разтърсва като неочаквано земетресение, защото винаги я чакам и знам точно как нежно ще почука.
Тази нощ в сърцето ми ще бъде отпразнувано настъпването на новото или на лятото или просто на началото на дивото.

След посрещането на юлския изгрев на един мост този пост ще бъде редактиран.

...


Нямаше мост, нямаше изгрев, моментът за пореден път беше проспан, но началото настъпи, промяната, свободата, чувството е друго. Имаше обаче музика, имаше танци, имаше алкохол, имаше мечти, планове, имаше разкази за морета, имаше усмивки, имаше смях, топли прегръдки. Всичко необходимо за отбелязването на моята нова година беше в ръцете ми, в очите ми, в мечтите ми. И беше споделено с хората, които ще осъществят жадуваните летни мигове. Нека лятото започне сега!

stay.

Лошо ли е по някой път да се завръщаш в миналото?
Ами ако това минало е било красиво, щастливо, цветно, смешно, забавно, любовно, истинско, непринудено, просто, кратко, вечно.. забранено ли е да връщаш страницата просто ей така, за да си спомниш, че детството ти е било приятно?
Не искаш да заживяваш отново там, нито да се тормозиш от края му (какъвто и да е бил той за теб или за него). Единствено искаш една непринудена усмивка, един сладникаво-романтичен спомен, да отвориш прашната кутия, да извадиш спомена, пакетче кърпички в червена панделка.. и да знаеш, че винаги е имало, има и винаги ще има моменти, хора, случки, чувства, усмивки, погледи, докосвания, песни, танци, бири, смях, плач, истини, лъжи.. спомени, за които няма да съжаляваш, а ще растеж хванала ги за ръка.

dirty.

"С жаждата си
човек да разчупи
ежедневието
идват и
незаучените грешки."

I'm all out of secrets, I'm running out of lies.

Остана още много малко.. но до какво?
Какво чакам всъщност?

Чакам месеци покрити с тайни и лъжи към самата мен. Или чакам несъществуваща приказка. Чакам може би друг да измисли лъжата вместо мен. Най-вероятно чакам просто разочарованието от едното нищо.
Лятото няма да ме спаси.
Няма да промени нищо.
Ще роди още лъже, тайни и самота.
А тайните и тяхната самота ще ме изкушават да не се променям.

Това ли чакам?

Слънце мое.

Усещам слънчевите лъчи как настойчиво обливат кожата ми, кото гореща морска вълна. Предизвикват потните ми жлези да се събудат след дългия зимен сън. Тялото ми бързичко придобива розовичък оттенък, а до вечерта раменцата ще ме наболяват. Месецът е едва Юни, но морската вода, морският бриз, морският пясък вече се загнездват във всяка моя мисъл и мечта. Кроят се планове за пътешествия, събират се хора за слънчеви бани по столични поляни, сладоледи се топят в ръцете и бирата се пие тройно по-бързо. Летните партита те първа започват, а изпитните сесии на студентите още не са започнали дори. Цветното е още по-цветно, музиката е още по-силна, голото е още по-голо, мокрото е още по-приятно. Официално още не е лято, но градът започва да се празни, а черноморските ни курорти сякаш хипнотизират жадната младеж. Слънцето за пореден път ни покори и ни омагьоса. Жадувам за глътка морски вятър, за слънчеви ласки, за нежен допир на топъл пясък, за прегръдка под водата, за целувка в задушната нощ, за танц на летни ритми, за.. моето Слънце.

R.I.P. Ogi.

Колко е лесно да заобичаш една пухкава топчица по-малка от детска шепичка за едно никакво време и също толкова бързо и лесно да го загубиш. Чак ти се вижда безсмислено съществуването на тези топчици.
Той беше дебел. Той беше много темпераментен. Беше и много злобен. Обичаше да дъвче, но най-много обичаше да здъвква ръцете на хората, които искаха да се порадват на мекичката му козинка. Беше бяло пънкарче. Имаше собствено мнение и обичаше да го изразява по най-шумния начин. Беше страшен. Плашеше котето дори. Не харесваше никой и не беше мил с никой. Но моята ръчичка не смееше да гризне, а аз бях единствената която разбираше лошотията му и я обичаше безрезервно.
Може да беше просто едно дребно хамстерче, но имаше душичка и беше част от моят малък свят.
Обичам те Оги, почивай в мир.

Beautiful danger.

Satisfied.
Changed.
Greedy.
Naughty.
Giving.
Taking.
Flirty.
Wasted.
Lonely.
Easy.
Hot.
Rock.
Sex.
Passion.
Rough.
Scream.
Bad.
Good.