1. “A romance of art one might call it, and the worst of having a romance of any kind is that it leaves one so unromantic.”

   —	The Picture of Dorian Gray, Oscar Wild

    
2. delete edit
   “Now an then, however, he is horribly thoughtless, and seems to take a real delight in giving me pain. Then I feel that I have given away my whole soul to someone who treats it as if it were a flower to put in his coat, a bit of decoration to charm his vanity, an ornament for a summer’s day.”

   —	The Picture of Dorian Gray, Oscar Wild

Ти спомняш ли си?

В автобуса съм. Гледам сиво през прозореца. Слушам глухо музика. Затварям очи и се разравям сред картини. Опитвам се да намеря причина. Опитвам се да открия история. Попадам на спомен. Обичен мой спомен. Ще помогне. 


Тъмна светлина, задимен въздух, прескачащо сърце, твойте очи, нежен танц, щастлива усмивка, позната песен. Гледам те, хванала съм лицето ти, ти танцуваш с мен, аз ти пея. Щастлив си, знам го, усещам го. Гледаш как от усните ми, като пушек, нежно се вият думите...


"С топлината си ме галиш,
всичко позволявам с мен да правиш,
във сърцето щом искра запалиш.
Нека бъдем заедно до края
И със спомена за теб зимата ще трая!"

Сякаш сърцето ти подскача. Усмивката изгрява. Очите играят. Ръцете топят. Притискаш ме изгарящо. От устните ти потичат най-меките думи... Какво ми казваш? Аз се чупя. Аз засядам във времето. Сърцето изпепели с тези думи. Какво ми каза? Очите ми прокапват. Гърдите ми изригват. Краката ми потъват. Какво ми каза? 

Спомен забравен. Нещо загубих. Или скрих. Скрих от теб. Не. Скрих от себе си. Забравих, защото не повярвах. Или забравих, защото не заслужавах. Скрих, защото знаех, че това е сън в зимна нощ. Скрих, защото ако запомня ще го пожелая пак. А няма пак, само тогава.

Алчно тършувам из главата си. Търся твоите думи. Искам ги отново. От това се боях. От това скрих. Не. Пак ще забравя. Пак ще скрия. Думи изтрити. Думи жадувани. Думи изречени. Но думи забравени. 

Отварям очи. В автобуса съм. Гледам сиво през прозореца.

...

Ти спомняш ли си?

Всеки иска да бъде обичан...

...дори и аз!

Чакай любов

Преглъщам отново, мигам на парцали, виждам едвам, ръцете треперят, пот избива по пламтящото ми чело. Изгаряща болка разцепва бузата ми, сякаш скалпел танцува по кожата. Не знам защо се разголвам и предавам пред прости думи. Отпускам мускули и се обявявам за победена пред безскрупулната му усмивка, ласки, нежност. Аз съм просто, наивно, глупаво момиче, позволявам да ме премята през рамо, да ме връзва на три, да ме подритва за гол, да се цели в мен вместо в кош. Играчка за мъжкото му сърце. Но това е моята роля, нося този костюм, заслужила съм го, извоювала съм го, продължавам да се боря за него, с това аз съм горда, това е моята награда. Ще попитате защо тогава болки пронизват тялото ми, от очите капе огън, сърцето крещи безмълвно. Защото, драги мои, аз не заслужавам, аз не съм достатъчна, аз греша, аз искам прекалено много, аз съм прекален човек, аз не съм там, аз съм последна, аз съм виновна, аз съм тъжна, аз така съм избрала, аз съм се предала, аз ще търпя, аз ще се надявам, аз ще се моля, аз ще губя, аз ще плача. Иначе просто казано, съдбата на една влюбена мечтателка.

Влюбената ще чака да се влюбят в нея, влюбената ще мечтае за своята приказка, влюбената ще се бори за своя любим, влюбената ще плаче когато се провали, влюбената ще се губи между чувства и думи, влюбената ще търпи времето и пространството, влюбената ще тъгува когато не споделя първо на нея, влюбената ще плаче, че не е една едничка, защото влюбената така е избрала. Чакай любов, чакай, плачи, чакай любов, защото мечтите са безплатни, костват само сълзи. Чакай любов, защото веднъж ще се случи, но мечтата ти ще се сбъдне.

Пиша на салфетка с трепереща ръка

сгъвам я с целувка и паля аз свещта.

Пускам фенера с надежда и молби

изпращам го със сълзи и множество мечти.

Думи безполезни, в полет през нощта

до теб недостигат, умират просто ей така.

Свещта догаря и фенерът пада

губи се в тъмата, с него и мечтата.

Ти не знаеш за моя стих изпратен

с романс създаден, с любов изплакан.

Не с тъга, а с уплаха  

гледам фенера да изгаря.

Думите прочетени могат да докоснат,

но думите неказани, полза нямат.

Моето сърце остава с чувство неизказано,

моето сърце, безполезно и забравено.

11/11/11; 11:11.

На 11-ти Ноември 20011 година в 11:11 часа аз си пожелах един ден някой да ми хване лицето здраво, да ме погледне в очите дълбоко и да ми каже, че ме обича истински. Изразходих си най-голямото желание в историята, за да си пожелая една думичка. Глупачка ли съм?

You.

The words "I love you" fall like snowflakes from your lips and melt on my tongue.
Your eyes pierce my skin and tickle my heart.
Your hands create a silk bubble around my naked body and keep it safe.
The sun glitters on my hair while you strike it with kisses.

You care, you love, you want, you need.
I beg, I wish, I feel, I fear.
Tell me it's real, stop my shiver, it's not a dream.

I need your words like the mountain needs it's snow.
I need your kisses like the sea needs it's fish.
I need your love like a painter needs his muse.