Вратите в нас

Мъглата ни погълна за секунди.

Хвана всеки един от нас за сърцето и изстиска море от емоция. 

Съзнания се сливаха с ноти и изпадаха в безсъзнания. 

Хора странни, хора диви. 

Очи срещат моите в лунното пътуване. 

Палят огъня в мен. 

Конник в бурята ме отнася със своя кристален кораб. 

Обича ме един път, обича ме два пъти. 

Аз съм кралицата на магистралата, а той е моята зимна любов. 

Докосва ме като лудо дете, обича ме лудо. 

Колите свистят покрай прозорците, а ние търсим следващия бар по пътя на любовта. 

Испанска каравана ни отвежда в къща от блус край пътя. 

Нежен парад отвлича телата ни, гледаш мен, аз гледам теб. 

Намираш остров в ръцете ми, аз държава в очите ти. 

Краят дойде, приятелю мой, вече сме истински. 

Спи спокойно, кралю на гущерите.

Загуби своето съкровище безценно

Бури снежни вилнеят над градски улици
Злокобни мисли реят се, като мъртви птици.
Хора пожари палят с думи свои
Мечти изгарят, твои и мои.

Борят се за материи и съкровища
Войни воюват, но с надежда гаснеща.
Губят, падат, плачат и проклинат
Сляпо сила от невинни взимат.

Хората бушуват над войни, които не печелят,
Но мъглите им застилат съкровища, които вече имат.
В прах и забрава гният любов и нежност
Обгорени с човешката безличност.

Седя гниеща и аз, с обич вечна във ръце
Давам я безплатно на твоето счупено сърце.
Но сякаш и ти сляп си вече от печалните войни
Загуби своите съкровища безценни.

Само Аз в моя свят

Мога да желая, мога да мечтая

Мога подаръци "Усмивка" да ти правя.

Рисувам приказки Безкрайни

Картини на земи незнайни.

Творя за теб, творя за нас

Раздавам се на парченца за всички вас.

Но спрях се вчера пред прозореца, валеше

Познах лице, уморено то болеше

Съзрях се в изоставената личност

Пропита с твореска апатичност.

Радост толкова подарявах

От себе си всяка капчица раздадох.

Край, не желая да се режа на парчета

За неблагодарните хлапета.

Сега съм само Аз заслужила

За своето внимание съм се преборила.

Само Аз в моя свят

Не ще поглеждам Аз назад.

Ще рисувам Аз, ще пиша Аз,

Ще мечтая Аз, ще желая Аз

За мен, само Аз в моя свят

Не ще поглеждам Аз назад.

Боксова круша

Поемам удар след удар с разпадащо се тяло
Думи, твои, шамарят ме до бяло.
Държа ръката ти с умора
С надежда да поемеш моята упора.

Тук стоя до теб, вечно вкоренена
Болката търпя, вече малко изгорена.
Не отстъпвам, не пропадам
Грижа, обич, нежност ти давам.

За даденост ме взе, обаче, ти
Помисли, че от думите ти не ме боли.
Не усещаш, може би как аз потъвам
В опита си на върха да те издърпам.

В боксова круша се превръщам
Ударите с любов прегръщам.
Боря се да ги стопя с ръце,
Но те разбиха моето сърце.

1. “A romance of art one might call it, and the worst of having a romance of any kind is that it leaves one so unromantic.”

   —	The Picture of Dorian Gray, Oscar Wild

    
2. delete edit
   “Now an then, however, he is horribly thoughtless, and seems to take a real delight in giving me pain. Then I feel that I have given away my whole soul to someone who treats it as if it were a flower to put in his coat, a bit of decoration to charm his vanity, an ornament for a summer’s day.”

   —	The Picture of Dorian Gray, Oscar Wild

Ти спомняш ли си?

В автобуса съм. Гледам сиво през прозореца. Слушам глухо музика. Затварям очи и се разравям сред картини. Опитвам се да намеря причина. Опитвам се да открия история. Попадам на спомен. Обичен мой спомен. Ще помогне. 


Тъмна светлина, задимен въздух, прескачащо сърце, твойте очи, нежен танц, щастлива усмивка, позната песен. Гледам те, хванала съм лицето ти, ти танцуваш с мен, аз ти пея. Щастлив си, знам го, усещам го. Гледаш как от усните ми, като пушек, нежно се вият думите...


"С топлината си ме галиш,
всичко позволявам с мен да правиш,
във сърцето щом искра запалиш.
Нека бъдем заедно до края
И със спомена за теб зимата ще трая!"

Сякаш сърцето ти подскача. Усмивката изгрява. Очите играят. Ръцете топят. Притискаш ме изгарящо. От устните ти потичат най-меките думи... Какво ми казваш? Аз се чупя. Аз засядам във времето. Сърцето изпепели с тези думи. Какво ми каза? Очите ми прокапват. Гърдите ми изригват. Краката ми потъват. Какво ми каза? 

Спомен забравен. Нещо загубих. Или скрих. Скрих от теб. Не. Скрих от себе си. Забравих, защото не повярвах. Или забравих, защото не заслужавах. Скрих, защото знаех, че това е сън в зимна нощ. Скрих, защото ако запомня ще го пожелая пак. А няма пак, само тогава.

Алчно тършувам из главата си. Търся твоите думи. Искам ги отново. От това се боях. От това скрих. Не. Пак ще забравя. Пак ще скрия. Думи изтрити. Думи жадувани. Думи изречени. Но думи забравени. 

Отварям очи. В автобуса съм. Гледам сиво през прозореца.

...

Ти спомняш ли си?

Всеки иска да бъде обичан...

...дори и аз!

Чакай любов

Преглъщам отново, мигам на парцали, виждам едвам, ръцете треперят, пот избива по пламтящото ми чело. Изгаряща болка разцепва бузата ми, сякаш скалпел танцува по кожата. Не знам защо се разголвам и предавам пред прости думи. Отпускам мускули и се обявявам за победена пред безскрупулната му усмивка, ласки, нежност. Аз съм просто, наивно, глупаво момиче, позволявам да ме премята през рамо, да ме връзва на три, да ме подритва за гол, да се цели в мен вместо в кош. Играчка за мъжкото му сърце. Но това е моята роля, нося този костюм, заслужила съм го, извоювала съм го, продължавам да се боря за него, с това аз съм горда, това е моята награда. Ще попитате защо тогава болки пронизват тялото ми, от очите капе огън, сърцето крещи безмълвно. Защото, драги мои, аз не заслужавам, аз не съм достатъчна, аз греша, аз искам прекалено много, аз съм прекален човек, аз не съм там, аз съм последна, аз съм виновна, аз съм тъжна, аз така съм избрала, аз съм се предала, аз ще търпя, аз ще се надявам, аз ще се моля, аз ще губя, аз ще плача. Иначе просто казано, съдбата на една влюбена мечтателка.

Влюбената ще чака да се влюбят в нея, влюбената ще мечтае за своята приказка, влюбената ще се бори за своя любим, влюбената ще плаче когато се провали, влюбената ще се губи между чувства и думи, влюбената ще търпи времето и пространството, влюбената ще тъгува когато не споделя първо на нея, влюбената ще плаче, че не е една едничка, защото влюбената така е избрала. Чакай любов, чакай, плачи, чакай любов, защото мечтите са безплатни, костват само сълзи. Чакай любов, защото веднъж ще се случи, но мечтата ти ще се сбъдне.

Пиша на салфетка с трепереща ръка

сгъвам я с целувка и паля аз свещта.

Пускам фенера с надежда и молби

изпращам го със сълзи и множество мечти.

Думи безполезни, в полет през нощта

до теб недостигат, умират просто ей така.

Свещта догаря и фенерът пада

губи се в тъмата, с него и мечтата.

Ти не знаеш за моя стих изпратен

с романс създаден, с любов изплакан.

Не с тъга, а с уплаха  

гледам фенера да изгаря.

Думите прочетени могат да докоснат,

но думите неказани, полза нямат.

Моето сърце остава с чувство неизказано,

моето сърце, безполезно и забравено.

11/11/11; 11:11.

На 11-ти Ноември 20011 година в 11:11 часа аз си пожелах един ден някой да ми хване лицето здраво, да ме погледне в очите дълбоко и да ми каже, че ме обича истински. Изразходих си най-голямото желание в историята, за да си пожелая една думичка. Глупачка ли съм?

You.

The words "I love you" fall like snowflakes from your lips and melt on my tongue.
Your eyes pierce my skin and tickle my heart.
Your hands create a silk bubble around my naked body and keep it safe.
The sun glitters on my hair while you strike it with kisses.

You care, you love, you want, you need.
I beg, I wish, I feel, I fear.
Tell me it's real, stop my shiver, it's not a dream.

I need your words like the mountain needs it's snow.
I need your kisses like the sea needs it's fish.
I need your love like a painter needs his muse.

Вяра, надежда... Любов...

Понякога ми е жал за нещастния романтик в мен. Тъжно ми е за нещата, които мечтая, смешни са ми нещата, на които се надявам, потискам се от романтичната приказка, която искам. Понякога дори мразя анимационните филми на Дисни, с които съм отгледана. Нереалните образи, с които съм израснала са смешни, а аз продължавам да им се възхищавам понякога. Момичетата не са нито принцеси, нито бедни красавици, който биват спасявани от принцове на бели коне, с нежни и отдадени сърца, пълни с любов и романтика, която неспирно споделят и пръскат в краката на избраните девойки.

Винаги съм имала тайна надежда, че един ден ще се почувствам като принцеса, и че моят принц ще сътвори някое чудо за мен. Ще ме вдигне на ръце и ще ме вкара в невъобразима приказка и всичко ще започне от една нежна и изпълнена с любов целувка. Представям си се в прекрасна рокля, въобразявам си, че съм най-красивото момиче и принца няма сили, нито желание да поглежда друга. Гледа само мен, желае само мен, щастлив е само с мен, обича ме.

Също така ме е и страх, че започвам да губя вяра в тези детски приказки и да ги мразя, защото каква учителка ще съм за моите деца, как ще ги ги уча на любов, когато самата аз губя вяра, надежда и...

I only wish my words could help you, even if it is a tiny bit...

Не е много това което мога да ти дам, а искам да ти подаря целия свят. Да го събера в шепи, да го боядисам в мои цветова, да го мачкам като пластелин и да построя мечтите ти от него. Да ти го подаря, а в картичката да пришия моето малко сърчице. Но това го мога само на фантазия. Истински мога да ти дам чувствата си, опаковани и изрисувани, като с четка и бои, думите ми. Мога да ги изваям да са красиви, да са нежни, да те галят, да те топлят, да бдят над теб, но само ако ти им позволиш да стигнат до теб. Сърчицето ми иска просто те да ти помогнат, да ти дарят поне половин усмивка, да подарят поне половин надежа, поне на половина така както твойте ми помагат, даряват ме с усмивки, подаряват ми надежда. Не е много това което мога да ти дам, но е от моето мъничко сърчице.

I NEED LOVE...

There I said it... it's hard and it hurts...

Не съм супер герой.

Понякога се чудя защо правя нещата, които правя. Помагам ли на някой с нежността, която им дарявам? Света на един човек е изпълнен с обиди, грозни думи, тъжни чувства, рани и самота, възможно ли е една моя романтична дума да изтрие с гумичка всичко това? Не вярвам в магии, не мога да правя чудеса и не мога да помогна на любия човек в трудностите му, защо съм тогава, защо толкова много се мъча и боря? Аз съм безпомощна и безполезна в този голям зъл свят, хората които обичам ще страдат и чернилката ще забулва моите искрици нежност винаги. Не мога да се боря с целия свят, не съм супер герой. Хората предпочитат да се вкопчват в злото, да го говорят, да го мислят, да му се дават и не остава сърце за онези, които се опитват да обърнат страницата, а те не им позволяват. Уморих се. Във филмите добрия супер герой винаги побеждава цялото зло на света, но аз нямам магически способности. Имам само уши да изслушам, топлина да прегърна, любов да дам... но не е достатъчно, а какво остава аз да го поискам.

I treat everyone like kings and queens all their lives and it's not enough. All I wish is to be treated like a princes for a day and it's too much.

Несподеленото чувство умира ли?

Какво разбира сърцето от любов, като никога не е било обичано? Как може то само да обича когато не е усетило това което смята, че чувства? Дава ли дава, но не може да знае колко много дава, защото никога не е получавало дори наполовина. Разбито, то виси на конци надежда, усмихва се през горещи сълзи и чака. Какво чака? Конците да се скъсат? Не! Чака онова чувство отсреща, онова което не споделя неговото, да се промени или да размисли, или да прогледне. Чака  да усети любовта, онзи мит за който всички разказват чудни приказки, мечти, сънища.
Но в своята паежина от надежда, чакайки щастливия обрат, сърцето не може да не се запита, дори да е само наум и без да влага много размишления... не може да не се запита несподеленото чувство умира ли? В какво се превръща сърцето когато паежината се скъса и къде отива другото сърце, онова несподелило любовта му, ще тъжи ли за него, ще го иска ли обратно, ще го заобича ли, за да си го върне, или просто ще продължи да чупи...?

My inspiration forgot me.

Вече не пиша. Нямам вдъхновение. Напусна ме или се скри, не знам отиде си много далече и остави само тези празни думи. Усещам как в гърлото ми е заседнало едно неприятно чувство. Усещане, че сега вдъхновява друга и тя като мен пише чудеса по гърба му. Затова ли няма вече нужда от мен, няма вече желание за мен? Моите пръсти се изтъркаха, моите думи избледняха, моите дела се забравиха. Аз ли съм виновна, аз ли много казах, аз ли много написах? Не биваше да обичам, не биваше да се вдъхновявам, не биваше да пиша. 
Бели памуци прехвърчат от другата страна на стъклото, носят послания за чакащи девойки, обливат ги с надежда, изпълват ги с романс. Къде отлетяха моите памуци, къде пропадна моята надежда, къде погина моя романс? 
Изправи се момиче, краят е далеч. Вдъхновението го няма, но ти все още си тук. Сама ще се вдъхновяваш, за себе си ще пишеш и няма да обичаш. Настоящето кърви, раната не спира да боли, но бъдещето носи приказки, звезди и пълни луни. А сега вдигни глава и потърси сред белите памуци своето плаващо късче надежда, забрави за вдъхновението или романса, те забравиха за теб. 

In a far, far, far future away...

I’m will marry a guy one day who will love me until the end of time or at least until ‘The End’. He will bring down stars from the sky to light up my path and will hold my hand every step of the way. He will never forget one little detail and he will constantly repeat how much he needs me and how much he wants me. We will travel the world together and make love on every beach there is. He will speak of romance and spoil me with unbelievable words of love. He will ask me to marry him under a full moon and I will say yes because I will know he is true and that is what I wish for, that is what I need. I can’t wait to meed this fairytale, I can’t wait to spend the rest of my life in it. 

Small white clouds are just flying through the dirty night sky and between them small blinking dots are staring at my teary eyes probably wondering why a girl that should be really happy is crying her heart out every single night. Isn't she lucky, isn't she in love, isn't she getting all the wonderful things she deserves? They probably wonder. I wonder. I ask myself questions and try with all my broken strength to answer them myself because my tiny fragile heart would shatter into millions of pieces if I ever have to ask someone else why am I not loved the way a girl should be loved, why am I not the only girl in his life, why should I bare the pain, why do I have to bury it all deep into this pit in my chest that I have dug for all the crap that keeps being thrown at me, why don't I see the future I wish for. I wouldn't be able to ask anyone else these questions except myself because I know I am the only one that can give me the answers that won't brake my little fairytale world that I've scissored from paper and taped together very poorly with my forever shaky and unsure hands. False answers but safe answers, answers that will just bring me to tears ever night not destroy every wish and dreams I've ever made.
Dreams like walking down to the alter in a magical white dress, feeling like a real princess, seeing the eyes of the man of my dreams, the king of my heart and preparing my heart full of love to be his forever and his to be mine forever and only mine. Doing the miracles and wonders that I do for the one I love and getting once as well because I would be the only thing that he has ever dreamed of and losing me would destroy his world like it would mine if I ever lose him.Living that fairytale that marriage should be. Seeing his eyes and smile every single morning and making him happy every single day. Feeling his exploding emotions when I tell him I am carrying his child, that he is going to be a daddy and him being the best daddy a kid could have. And the best husband a girl could wish for.
Yes I do wish for those simple things. Simple things that come so hard and almost never. That is why I cry every night because I want to know the real answer - am I lucky, am I going to get that, will I be loved like that, will I get all those wonderful things?
And I keep staring at the stars but the stars won't answer those questions and neither can I. I'm only protecting my young hurt heart. I only give myself the time and hope that soon I will get a sign telling me to not give up on those dreams and wishes and never stop fighting for them no matter how disappointing and unchangeable a situation looks and feels. 

Have You Ever Really Loved A Woman?

I watched Don Juan DeMarco last night and of course this song made me cry like 5 times and I was even sobbing an hour after the movie ended. It’s sad how evolution destroyed men like Don Juan because I know there were such romantic male figures in our past. I hate myself for being such a loser for romance because as much as I want every one of those things and want all the beautiful words and magical gestures, I know it is nearly impossible to get them as they are in my dreams. I hate myself for dreaming he will surprise me one day and take me out on a romantic dinner and we will both be dressed elegantly, and he will take me to a nice little restaurant, he will buy me red roses, he will ask me to slow dance to a song like that and he will whisper the lyrics in my ear while we are dancing. He will then take me to a special place, where we could look at the stars, he will hold my hands and say something romantic and beautiful, or he will have written something for me, or even a song (I will die if he sings me a song) or whatever.. I know it’s cheesy and silly and stuff but I love these things because those are the things that make a woman feel truly beautiful and wonderful and bring out her inner beauty that takes over her outer beauty and makes her feel more alive, loved, special, wanted.. Makes her feel like a woman should feel! There are just a couple of times when I have felt that and it is magical, it’s a fairy tale, it’s the most happiest I ever been and I am grateful I have felt it because some women don’t get to feel it.. If I had one wish from the golden fish I would wish for more romance in the world, because romance makes people feel good, feel happy, feel loved and when we feel loved we also love. And love my friends, love Is the thing that will save our world. No one can make me believe in something else!   

Обичам те.

Предадох се отново, но болката седи,  
а лентата в главата ми неспирно се върти. 
Казваш "не плачи", но я си представи, 
как би се чувствал ти, 
ако видиш сцените в главата ми.

How am I supposed to feel now, what am I supposed to do, how am I supposed to act?

This day came too soon.. I was hoping the happy feeling from my trip would last longer but as expected the things that I ignored while I was there so they wouldn't ruin my vacation just rose up from the depths of my mind. 


Since last night I've been thinking about time, about how big of a bitch it is and how it is never enough and the next moment it wouldn't go as fast as it should. I've been thinking about how I am to scared to admit and say out loud things that needed to be said, things that scratch my throat and flood my eyes with burning tears. I also think a lot about that one thing he said while I was there. He said he didn't want to come back so often and to stay so long here... Yes, he did say it, to my face like I didn't even exist like he didn't even consider what will those words do to me. And they did a lot. They hurt a lot. I understand him thou, I know he has a better life there and I've always wanted to be part of it (didn't feel for a second while I was there that I am which also hurts me now) but I can't drop everything, my life, my education and go be with someone who has never, not once given me reason to think that this between us is going to last for real. And now he has shattered every bit of hope I had that it might. How am I supposed to feel now, what am I supposed to do, how am I supposed to act? I simply know that the less we will see each other the more this between us will die and it's not like there aren't tones of pretty girls around him there (this thought is like million sharp knifes cutting through my throat, chest and stomach)... It's simply a matter of time and I am such a stupid little wimp, I just can't say a word about this which is practically torturing me every single minute of every single day.


What the fuck am I going to do??? 

Make me feel special.

I'm sick and tired of saying how you can help me, how you can make me happy, make me feel better, make me like my birthday, surprise me. I need you to figure it out on your own, do simple and nice things for me on your own and remember that I'll never ask for anything but that doesn't mean I don't dream. I don't want a fairytale I just want to feel like I'm yours.

http://www.hypnoid.com/psytest2.html

Your Diagnose:
You have a poetic sensibility and an ability to see beyond the day to day. You often seem to be living in a higher realm, or to be not-of-this-earth. Occasionally you imagine interior lives for friends and associates that are near-complete fabrications based on your fears or hopes for the future. You are often not aware of your own feelings. You have a strong sense of right and wrong, and because of this are often disappointed. Despite what can sometimes be a destructive inward-turning anger, you are very gentle. You are sometimes a bit out of touch with the ebb and flow of modern life. If your behavior is out of synch with your moral values, a severe psychic disturbance can result. Because connectivity is so important to you, you can become quiet and sulky if you feel that others around do not understand your point of view.

http://www.hypnoid.com/psytest2.html

This is disturbingly true about me and I don't know how to react to it but I am a little amazed because I study psychology and I know a few things about tests like this, I also know they can sometimes play with peoples minds if they are not careful with them. But I am truly amazed, every single word fits. 

Tell me.

“There are those things I’ve been told about, you know, him telling you that if something goes terribly wrong he will fight for you, he will fight to make it right again and not just let it be over and move on not even saying a word. That safe and tingly feeling in your throat when he tells you how much you do matter to him. When your eyes tear up when he admits that he smiles and trembles when he thinks of you not just when he sees you. Because you may feel these thing all the time, you may know them with your heart but your world flips and jumps and turns a million ways when you hear him say them. I wish I’d hear them a million times. I wish my heart and body never catch their breath from hearing, feeling, realizing, knowing and wanting them more. Tell me these things, let me have the orgasms they bring.”  

— Richard Silken

“You’re in a car with a beautiful boy, and he won’t tell you that he loves you, but he loves you. And you feel like you’ve done something terrible, like robbed a liquor store, or swallowed pills, or shoveled yourself a grave in the dirt, and you’re tired. You’re in a car with a beautiful boy, and you’re trying not to tell him that you love him, and you’re trying to choke down the feeling, and you’re trembling, but he reaches over and he touches you, like a prayer for which no words exist, and you feel your heart taking root in your body, like you’ve discovered something you didn’t even have a name for.”

I want him!

I want to fuck him, I want to kiss him, I want to hug him.. I really miss him, I miss his presence, I miss his eyes, I miss his smile, I miss his laughter, I miss his sweet smell, I miss his sleeping body glued to mine all night.. I miss all these cheezy stuff I am a little ashamed telling him but still do.. I want him!!!

...

your touch magnetizing. feels like im floating. leaves my body glowing.
when you start stroking the inside of my leg, i put my legs over yours and spread my thighs. you play around for a bit and start kissing, getting me worked up. now you move me, get on top of me and tell me its long overdue. slowly moving down my neck, biting hard then kissing softly to make it better. grabbing both my hands and sliding them under the pillow, taking control so im lay there helpless. making your way down my body, softly kissing around my hips and stomach then giving one single kiss through my underwear before coming back up taking your time and tease some more. stroking my thighs, occasionally brushing across me and feeling where you're eventually going to enter me, really make me moan. before that though you push up my bra: kiss, suck and tug sending tingles up and down my spine. then you move your hand round and i arch my back, unhook my bra so im fully exposed and you can touch them freely. now youre done teasing and you go down, warmly breathing on me, tracing the lines of my underwear with your tongue before pulling them off. already thinking i wanted it again before youd even started. at last you can start licking, sucking, swirling, just a little taste, sliding your tongue inside me and i can drape my legs over your shoulders, wriggle around and moan. all the time reaching to squeeze and stroke my chest. but now finally you bring your hands back down, gliding over my body and stop between my legs. what its been building up to, what ive been waiting for.. you begin pressing into me, softly at first teasing with your fingertips. now im getting hotter you start to go deeper. thrusting once, ah, then again, oh, and again. unable to control the noise, telling me to be quiet, biting the pillows. now going faster and faster, ready to lie there silently for a while. i roll over and you softly kiss my neck and stroke my back still sending shivers down my spine.

You've done something special with me.

The room is intoxicated with that smell. I love that smell. I breath in. I close my eyes. I feel blood pumping fast through my sweating trembling body. Trills are still running through my thighs. I lay still. I try to take it all in, to seal it up in my mind, to be able to go back to this moment whenever my world comes down on me. There are only images, short fragments of what happened, only bits and pieces my brain was able to handle while my body was trying to explode with yours. My eyes are still closed. I see you kissing me softly. I see you gazing into my willing eyes. I see you smiling. You go down. I feel your warm body tenderly pressing against mine. I feel your arms rubbing my thighs. I feel your lips pressing on my shivering skin. I feel your tongue going inside me gently worming me up. I start to shake. Chills embrace my legs, arm. My minds stops. You hold me tight. I start to squirm. I can't feel my body. I hold your head in my legs. I want to grab your hands. I can't find them. I grab a hold of something else. I start to feel my stomach getting heavy. I want to scream. I have no voice. Everything inside of me disappears. I get lost for a moment and than I am back there exploding in your mouth. I look down. I catch your eyes. I try to hold them in mine. It's hard. My mind is suffering, it wants to escape, it wants to catch the chills, to grow them, to wrap my whole body in them and than lift me up tangled in satisfying heat, sweat and relaxing beauty. I don't want to reach that moment just yet. I want to look at you. To remember you. To feel you. Your eyes read mine and you pull away. You look at me, how I'm dripping. You want to lick me. You want to suck me more. But than you do something I don't expect. You push your fingers in. They reach the spot right away. I have no time to catch my breath. You trough me right into it again. I can feel you pressing harder and harder. My body relaxes but my muscles seem to be tightening. This time I find your arm and I grab hold of it hard. I feel like I will fall if I let go. The chills get stronger. They are going to rip my body apart. I want to get out of my skin. You can feel it to so you start pressing harder and harder. Something is trying to explode in me. You feel it to. You tell me it's working. I tell you to go harder. The pictures start to rip apart. Moments start to disappear. My head is getting heavier and heavier. It also wants to burst into pieces as my whole body. I feel it. I scream. I don't know if the sound actually came out as I heard it inside. And in that moment everything turns black. I disappear. My body bursts into a million little pieces. I am all over you. I am everywhere. I can't feel a thing and I feel everything crashing down on me. I am some place else. The chills ripped through my body. My mind is satisfied. I smile. You kiss me and smile too. You are satisfied. You've done something special with me. I smile and close my eyes again. As I open them after putting all of this together I see you staring at me, brushing my cheeks with your soft fingertips. I am here again and now it's your turn!

I miss our perfect lazy moments in the nothingness of our not so wasted time.

Loneliness invades not because I have no warm hands to hold my face, no smiling eyes to gaze into mine, no arms to hold my shivering body at night until I sail away into my dreams, no legs to tangle up with mine in a perfect tracery but also because I have no one to tell how my day was, what I dreamed about the night before, what I thought about the movie I last watched. All those little things I tell you when your eyes run across my body, when your fingers strike my hair, when we lay in bed doing nothing, wasting time. Thou I don't believe our time is wasted when we do nothing all day, maybe you do, maybe you have no patience to leave, or maybe not. I have the best time of my life in those moments of nothing. It's in them that I can tell you all these things that now I only imagine how I would, or just watch you silently and sigh in satisfaction. Now I have a lot of spare time to think and it worries my mind what is going through yours, what are your thoughts in those perfect moments of mine, are they the same for you, you never tell me, I only try to guess, I only hope. But that is not what my mind is troubling me with. It's what I realize is the precious part of the moments of nothingness, why I wait around for you, why I miss you that much more. Because I need to share with you, to tell you the stupid and meaningless things running through my mind each second, no matter how stupid they are, no matter where you are. Do I do that when you are with me, I can't recall, I don't seem to have the need when we are together. I wish you'd had the same need, maybe you do, maybe you don't, I have no way of knowing, you never seem to want to tell me. That is not important, I usually want and wish for way to much and I do it only when you are away because I have too much time to ponder and I don't want to do that because I have something perfect with you regardless of what you have with me, something I never dreamed of having, I'm probably the only one in it, I guess it's way different for you but that doesn't matter any more, I am over it. From now on I will only try to keep what I have and enjoy it for me, stop questioning what it means to you. I will question only am I enough, am I doing everything for you, do you have everything I can give you and can I give more. This is what's important. I won't be greedy any more. I have hope someday I will have it all and I will hope I will have it all with you. And I will miss you every time, like I do now and not just your warm hands that hold my face, your smiling eyes that gaze into mine, your arms that hold my shivering body at night until I sail away into my dreams, your legs that tangle up with mine in a perfect tracery, but I will also miss our perfect lazy moments in the nothingness of our not so wasted time. I miss you.

Daily Haiku on Love

“My ear on your chest 
and I am comforted 
by the sound of your heart.  
If a breath remains hidden 
inside my body, 
it is yours to steal. 
Your lips find my lips 
my hand rests behind your neck 
and now our eyes close. 
Waking up to you, 
to your hands brushing my skin 
reminds me to breathe. 
I need it to be me 
that you are dreaming of. 
Please let it be me. 
I wake up wanting and 
I go to sleep wanting; 
All day I want you.
Take my hand in yours
and we’ll waltz around this room.
Will you dance with me?
I just want your legs
wrapping themselves around mine
when my eyes open.
I just want your face
to be touching mine every
morning when I wake.
I’ll always know how
to soothe the scars of sorrow
with my tenderness.
We are drenched in sweat
and our hearts beat frantically
like drums in the dark.
I miss the feeling
of your fingers in my hair,
your breath on my neck.
Sweetest dreams my love.
I’ll meet you there and carry
You back home to Me.”

—	Daily Haiku on Love by Tyler Knott Gregson

Love to watch you sleep.

I can feel your heart beating like a hammer as you are laying still, sound asleep, on my chest. For the first time it's the other way around. It is I who usually gently place my head on your chest and am asleep within minutes. But now you are tired, you need to rest. I won't move a muscle, I will watch you sleep, I will caress your hair, I will breath evenly, I will worm you up with my body, I will do it all to make sure your dreams aren't harmed. You tangle up your legs with mine, I move gently with your move making sure you won't wake from your calm sleep, you need it more than I do. I love to watch you sleep, to hear you breath, to feel your heart beat softly, I love to see you so calm and peaceful just like a little child, it makes me happy, it makes me smile, it soothes me. My biggest wish is to be able to help you always, to be there for you whenever you need me, to make your every wish come true. I try to be that person for you, but sometimes I feel like I fail you, I don’t do enough, I’m not enough and it hurts me, it also hurts me to see you hurt. You are so very special to me, I just wish you’d knew how much. But I don’t believe I can explain it in words, I just hope you can feel it. That doesn't matter in this perfect moment, nothing does, only the fact that you are calm, you look happy, right there in my warm embrace, as I usually look happy and in love in your warm embrace. I could only wish, wish to be the same for you, hope to be the one that makes you truly happy. If not I will just try to be the one who's warm embrace will make your naked body tenderly and calmly shiver in satisfaction - the most lovely, peaceful and heart-warming sight to look at. For me this is enough.

слънце мое, липсваш ми.

This is the time I miss him the most, when his warm naked body is wrapped around my warm naked body and we are peacefully sleeping in his room, intoxicated with the smell of sex from the night before..

Goodbye for now, my love.

Will he miss me as much as I will miss him? Will he need me as much as I will need him? Will he want me as much as I will want him? Will he long for us being together again as I will long for us being together again? Will time go by as slowly for him as it will go by for me? Will he think of me as often as I will think of him? I will never know because I will never ask. I will never know as he will never know how much tears I will shed, how much I will hurt, how much I will miss him, how much I will want him, how much I will need him. He will know I do but never how much, never really know, never really understand. I will not tell, I will never explain. My love, my feelings are never shared so I will never speak of them. I will feel away, I will wait, I will miss, I will want, I will need, I will hurt. I will never tell. Goodbye  for now, my love, goodbye for now. Come back to me soon, come back to me.

Fill my whole heart with your kisses.

I cherish every kiss you give me. I gift-wrap them in precious little boxes and place them on special shelves in my little heart. I lock them inside with that little metal key I wear around my neck. There are billions of kisses in there but my heart isn't even half full. Every second we are apart I feel it even more empty than it actually is. Please fill my whole heart with your kisses so when you are away I don't feel that much alone.  

I want it all.

And your happiness reflects onto me, and your sadness too. But your happiness is a constant, no matter how fake, and your sadness is a constant that only I can seem to see. So we're always melancholy but we never use our words. How strange it is to be part of something that doesn't feel the need to open their mouths to verbalize the anguish. How strange it is to be.
Your hands are too big for mine. Your arms. Your legs. Your heart. I want it all, I want to eat all of your sadness and capture the anger you carry on your strong shoulders, and kill it. I want our last thoughts to always be of each other. I want you to be free like the birds and wild like the salmon in the sea.

He is.

If he still sees the beauty in you and still falls for you after seeing your weird facial expressions, your unusual laugh, your constant bitching, your ugly days, your pig out days, the way you toss and turn in your sleep, your stupid jokes, the way you ask questions about things you should already know the answers to but he answers them anyways, your obsession with strange things, your random sounds, and your immaturity. Then you already know this is the boy.

Walk around naked.

I can't wait for the days when we can walk around our apartment naked, stay in bed all day, have sex where we want, shower together and then have sex in the shower, have breakfast in bed, watch a movie, than have sex before the movie ends, never get dressed, have dinner on candle light then fuck again, then, at the end of our day, we can fall asleep in each others arms knowing we'll still be next to each other when we wake up in the morning. It will be wonderful.

I want you!

I want to wake up next to you, eat breakfast with you, get naked with you, watch movies with you in bed, strip for you, buy you gifts, nap together after sex, than do you again, wear your hoody when I’m cold, pull your shorts down with my mouth, cook for you, walk in the rain with you, cuddle in bed with you, take a shower with you, kiss you goodnight, fuck you all the time!

fuck me.

fuck me. sideways. in a chair. backwards. twice. from behind. on top. for hours. upside down. horizontally. standing up. in a bed. on a table. in a shower. hard. fast. scissor style. at high noon. in the dark. in a pool. cowgirl. windows open. against a wall. in a closet. during breakfast. in the car. at a park. in the rain. harder. faster. now. again.

Words are also useless.

Задрасквам всичко казано!
Думите не вършат работа!
Безполезни са!
Всъщност почвам да се питам, ако не думите кое точно има смисъл, защото определено не са чувствата смислените. Едно чувство може да предизвика множество желани и нежелани ситуации, докато едни просто думички като "вярвам", "липсваш ми", "надявам се" не вършат абсолютно никаква работа, напротив подминават се като пътен знак от пешеходец. Едно малко чувство може да ти разкъса вътрешностите, а да те кара от вън да се усмихваш престорено и да говориш лъжи, а една думичка може просто да мине през едното ухо и да излезе от другото. Та, който си мисли, че думите правят чудеса, да помисли пак.. Оу, пардон, аз мислех, че думите правят чудеса.. Ха-Ха.. каква глупачка, нали? Е моя грешка, време е да я поправя. Само някой да не си помисли, че вече смятам чувствата за много смислени и те продължават да са толкова безполезни колкото си бяха, просто вече си имат компания.

Един малък премълчан край.

В главата ми и в сърцето ми има прекалено много неизказани тайни, скрити чувства и неразкрита болка, прекалено много изтърпяни мъки, прекалено много незабелязани компромиси и преглътнато незаслужено поведение. Обичам този, който ме наранява.. това е единствената причина да крия всичко това, но вече не знам дали си струва и дали заслужавам това, дали трябва да си мълча или да избълвам всичко и да чакам присъдата. Знам само, че се превърнах в една жалка страхливка и вече е късно за съжаление, вече е късно да се променя. Страхувам се, плача, мълча, ревнувам, боли ме, преструвам се и пак мълча. Мисля го, пиша го и го мисля пак, но това е още по-голяма мъка. Въпросите без отговор са най-голямото мъчение! Но аз мога да ги задам само на хартия, а направя ли го пак не получавам отговор. Затова ще спра. Ще спра да мисля, ще спра да пиша, ще спра да чакам отговор, ще продължа да мълча и да се надявам, че написаното един ден ще го провокира да говори с мен, но за сега оставям следите от болката, заключвам я в сърцето си.. да с онзи метален ключ и сядам да чакам, както правя винаги. До тогава заключвам и този блог! Един малък премълчан край.

Малко метално ключе.

За мен не е просто едно малко метално ключе от големи тежки белезници, за мен е малкото метално ключе от големите тежки белезници закопчали моето сърце за твоето..

въпросите без отговор са най-голямото мъчение!

Лежа в прегръдките ти нощ след нощ и не мога да си представя колко по-щастливо може да бъде едно влюбено момиче. Но защо ме болият гърдите, защо усещам това силно напрежение в гърлото ми, защо се опитвам да преглътна всичко което искам да попитам, защото ме е страх, че ще пропукам крехкото ми перфектно щастие ли или защото ме е страх от отговорите ти, или защото знам, че всички отговори от които се страхувам са верни? Един ден седя и те гледам как се смееш лъчезарно на някоя глупост от серял в който съм се загледала и си мисля как е възможно толкова сладко, лъчезарно, мило и грижовно момче да бъде с такова несигурно и изплашено момиче, което преглъща и премълчава чувствата си, копнеещо поне веднъж да чуе, че е единствена. А друг ден просто седя и се питам защо си с мен и кога ще ми го кажеш, ще ми кажеш ли изобщо какво знача за теб, ще ми кажеш ли колко много ме обичаш и после се усещам, че и аз не съм ти го казвала, поне не в очите. Не съм хващала лицето ти в нежните си ръце, които така обичаш, не съм те поглеждала дълбоко в очите без моито да се навлажнят и не съм ти казвала колко много значиш за мен. Как ще го разбереш като нямам смелост да ти го кажа? Как ще разбереш като съм ревлива бъзла страхуваща се да получи само усмивка вместо да чуе това което всяка ревлива бъзла иска да чуе? Как да ти го кажа като ме е страх от това което ти може да ми кажеш или от това което не би ми казал, или просто от факта, че не ми казваш нищо? Това е моята причина да мълча, а въпросите и думите да се трупат в гърлото ми и да избухват в сълзи безпричинно. Сигурно няма да събера смелост никога, сигурно гърлото ми ще ме боли все повече и повече, сигурно ще продължа да крия мокрите си очи от теб и ще бъркам и греша и ще съжалявам, после пак ще се питам "защо?" и пак ще плача.
Но ако събера смелост, ти би ли ме изслушал, ако те попитам ще ми отговориш ли, ако отговора ме нарани ще ме прегърнеш ли и ще изтриеш ли сълзите, които няма да успея да скрия и би ли ми казал някога какво знача за теб, дори да не искаш сега, дали някога би? И аз сама ли трябва да преглътна страха си или би хванал ръката ми за подкрепа, защото ако ще го правя сама, ако само аз ще говоря, ревливата бъзла в мен би надделявала всеки път и би запушвала устата ми с глупава страхлива усмивка и едно лъжливо "нищо"?
Милион думи, милион въпроси, милион сълзи.. моля те говори ми..