Ти спомняш ли си?

В автобуса съм. Гледам сиво през прозореца. Слушам глухо музика. Затварям очи и се разравям сред картини. Опитвам се да намеря причина. Опитвам се да открия история. Попадам на спомен. Обичен мой спомен. Ще помогне. 


Тъмна светлина, задимен въздух, прескачащо сърце, твойте очи, нежен танц, щастлива усмивка, позната песен. Гледам те, хванала съм лицето ти, ти танцуваш с мен, аз ти пея. Щастлив си, знам го, усещам го. Гледаш как от усните ми, като пушек, нежно се вият думите...


"С топлината си ме галиш,
всичко позволявам с мен да правиш,
във сърцето щом искра запалиш.
Нека бъдем заедно до края
И със спомена за теб зимата ще трая!"

Сякаш сърцето ти подскача. Усмивката изгрява. Очите играят. Ръцете топят. Притискаш ме изгарящо. От устните ти потичат най-меките думи... Какво ми казваш? Аз се чупя. Аз засядам във времето. Сърцето изпепели с тези думи. Какво ми каза? Очите ми прокапват. Гърдите ми изригват. Краката ми потъват. Какво ми каза? 

Спомен забравен. Нещо загубих. Или скрих. Скрих от теб. Не. Скрих от себе си. Забравих, защото не повярвах. Или забравих, защото не заслужавах. Скрих, защото знаех, че това е сън в зимна нощ. Скрих, защото ако запомня ще го пожелая пак. А няма пак, само тогава.

Алчно тършувам из главата си. Търся твоите думи. Искам ги отново. От това се боях. От това скрих. Не. Пак ще забравя. Пак ще скрия. Думи изтрити. Думи жадувани. Думи изречени. Но думи забравени. 

Отварям очи. В автобуса съм. Гледам сиво през прозореца.

...

Ти спомняш ли си?