16.12.2011 г.

Вратите в нас

Мъглата ни погълна за секунди.
Хвана всеки един от нас за сърцето и изстиска море от емоция. 
Съзнания се сливаха с ноти и изпадаха в безсъзнания. 
Хора странни, хора диви. 
Очи срещат моите в лунното пътуване. 
Палят огъня в мен. 
Конник в бурята ме отнася със своя кристален кораб. 
Обича ме един път, обича ме два пъти. 
Аз съм кралицата на магистралата, а той е моята зимна любов. 
Докосва ме като лудо дете, обича ме лудо. 
Колите свистят покрай прозорците, а ние търсим следващия бар по пътя на любовта. 
Испанска каравана ни отвежда в къща от блус край пътя. 
Нежен парад отвлича телата ни, гледаш мен, аз гледам теб. 
Намираш остров в ръцете ми, аз държава в очите ти. 
Краят дойде, приятелю мой, вече сме истински. 
Спи спокойно, кралю на гущерите.

8.12.2011 г.

Загуби своето съкровище безценно

Бури снежни вилнеят над градски улици
Злокобни мисли реят се, като мъртви птици.
Хора пожари палят с думи свои
Мечти изгарят, твои и мои.

Борят се за материи и съкровища
Войни воюват, но с надежда гаснеща.
Губят, падат, плачат и проклинат
Сляпо сила от невинни взимат.

Хората бушуват над войни, които не печелят,
Но мъглите им застилат съкровища, които вече имат.
В прах и забрава гният любов и нежност
Обгорени с човешката безличност.

Седя гниеща и аз, с обич вечна във ръце
Давам я безплатно на твоето счупено сърце.
Но сякаш и ти сляп си вече от печалните войни
Загуби своите съкровища безценни.

5.12.2011 г.

Само Аз в моя свят

Мога да желая, мога да мечтая
Мога подаръци "Усмивка" да ти правя.
Рисувам приказки Безкрайни
Картини на земи незнайни.
Творя за теб, творя за нас
Раздавам се на парченца за всички вас.
Но спрях се вчера пред прозореца, валеше
Познах лице, уморено то болеше
Съзрях се в изоставената личност
Пропита с твореска апатичност.
Радост толкова подарявах
От себе си всяка капчица раздадох.
Край, не желая да се режа на парчета
За неблагодарните хлапета.
Сега съм само Аз заслужила
За своето внимание съм се преборила.
Само Аз в моя свят
Не ще поглеждам Аз назад.
Ще рисувам Аз, ще пиша Аз,
Ще мечтая Аз, ще желая Аз
За мен, само Аз в моя свят
Не ще поглеждам Аз назад.

Боксова круша

Поемам удар след удар с разпадащо се тяло
Думи, твои, шамарят ме до бяло.
Държа ръката ти с умора
С надежда да поемеш моята упора.

Тук стоя до теб, вечно вкоренена
Болката търпя, вече малко изгорена.
Не отстъпвам, не пропадам
Грижа, обич, нежност ти давам.

За даденост ме взе, обаче, ти
Помисли, че от думите ти не ме боли.
Не усещаш, може би как аз потъвам
В опита си на върха да те издърпам.

В боксова круша се превръщам
Ударите с любов прегръщам.
Боря се да ги стопя с ръце,
Но те разбиха моето сърце.
 

Морска © 2008. Chaotic Soul :: Converted by Randomness