Загуби своето съкровище безценно

Бури снежни вилнеят над градски улици
Злокобни мисли реят се, като мъртви птици.
Хора пожари палят с думи свои
Мечти изгарят, твои и мои.

Борят се за материи и съкровища
Войни воюват, но с надежда гаснеща.
Губят, падат, плачат и проклинат
Сляпо сила от невинни взимат.

Хората бушуват над войни, които не печелят,
Но мъглите им застилат съкровища, които вече имат.
В прах и забрава гният любов и нежност
Обгорени с човешката безличност.

Седя гниеща и аз, с обич вечна във ръце
Давам я безплатно на твоето счупено сърце.
Но сякаш и ти сляп си вече от печалните войни
Загуби своите съкровища безценни.