Боксова круша

Поемам удар след удар с разпадащо се тяло
Думи, твои, шамарят ме до бяло.
Държа ръката ти с умора
С надежда да поемеш моята упора.

Тук стоя до теб, вечно вкоренена
Болката търпя, вече малко изгорена.
Не отстъпвам, не пропадам
Грижа, обич, нежност ти давам.

За даденост ме взе, обаче, ти
Помисли, че от думите ти не ме боли.
Не усещаш, може би как аз потъвам
В опита си на върха да те издърпам.

В боксова круша се превръщам
Ударите с любов прегръщам.
Боря се да ги стопя с ръце,
Но те разбиха моето сърце.