Далече.

Празната стая ухае на лосион за тяло и шампоан. Тялото ми е набъбнало от горещата вода, а хавлията леко се е разгърнала. Отново лежа в леглото и гледам в черната точка на тавана. Отново главата ми е празня. Отново в канала изтекоха и сълзите ми.
Боята засъхва бавно по четките ми, цветни листа съхнат до прозореца, изрисувани с измислени чувства. Боята запълва изкусно дупките в белия лист, но се разтича около дупките по мен.
И пак лежа в празното легло взирайки се празно в черната точка на тавана. Вятърът бие листата на дърветата, а слънчевите лъчи се опитват да ги утешат, но тъмни облаци нахлуват от планината. Безсмислено е. След час водата отново ще потече.
Колонките изпускат своите успокоителни звуци, но и те се губят в пространството около мен. Завила съм се през глава и всичко около мен е далечe, на километри. Така далече както е и той. Прегръщам плюшената мечка и сякаш ако отворя очи той ще хване лицето ми здраво в ръце и ще се засмее на детския ми поглед. Но не го правя, не отварям очите си, защото ако наистина го направя.. водата пак ще потече.
Сега вече е тихо. Не се чуват дори стъпките на съседката отгоре. Единственото което нарушава нищото е тиктакането на ръчният ми часовник върху нощното шкафче. Заслушвам се в равномерното му отмерване. Мисля за движението на малкият секундарник, представям си кръговото му движение. Трябва да мисля за него и да не отварям очи. Слушам вече час, но промяната ми убягваше до сега. И изведнъж го усетих. Тиктакането вече е по-бавно. Не е в ритъм със сърцето ми. Почти глухо е. Часовникът е все още до ухото ми, но звукът го няма. Времето го няма. Времето внезапно спря, а пулсът ми се ускори. Сега сърцето ми кънти в ушите. Въздухът не ми достига. Отварям рязко очи и бузите ми се обливат в сълзи.
Времето ще мине толкова бавно, аз ще отброявам секундите, водата ще изтича в канала, а той ще е толкова далечe.

Това лято бе нашият римейк на "Хиляда и една нощи".

Бих сбъднала милион и едно твои желания..

А ако можех да правя чудеса, за теб щях да сътворя пак милион и едно.

Първо ще уловя в шепи звездите и ще ги пръсна по тавана и стените в твоята стая, а след това ще спра времето, за да можеш да се насладиш на останалите милион желания, които ще ти изпълня.
Ще сплета сребърна мрежа, ще ловя сънищата ти и ще ги редя в рамки.
Ще паля огньове и ще танцувам гола около тях прогонвайки с магия всички чудовища, прокрадващи се в нощта зад потните ни гърбове.
Нежно плъзгайки топлите си длани по тялото ти ще те пренасям на сиви облаци под слънцето, далеч от затворът ни от тревоги.
Всичко това бих изпълнила за теб ако можех, но аз съм просто едно обикновено момиче, което може само да ти подари сърцето си и да те пази, да те люби, да е вечно твое, да ти прощава, да те кара да се смееш, да те възбужда, да се грижи за теб.
Това лято бе нашият римейк на "Хиляда и една нощи" и аз бих прекарала още хиляда и една в твоите прегръдки.

Прицът и просякът, принцесата и.. проститутката.

Живяло някога едно малко момиче. То имало всичко - любящо семейство, щастливи мигове, слънчеви усмивки, нежни ласки, вярвало в щастието, вярвало в хората, в романтиката, в любовта и в истината. Слънцето сияело в очите й и тя се чувствала като принцеса. Един ден момичето погледнало през прозореца. Видяло света да танцува, да играе на гоненица, да пие и да яде, мъжете закачали девойките и нежно им се усмихвали, а те докосвали палавите им ръце с любов и подскачали пъргаво, за да не спират играта им. Момичето искало да опита от този още по-слънчев свят от нейния. Облякла най-красивата си рокля и излязла в големия град. Изведнъж улиците потъмнели, идвала будя. Принцесата се скрила в първото заведение което видяла, но вътре се разкрила по-ужасяваща гледка и от бурята. Пияни разпасани мъже припявали фалшиво към звучащата мелодия, опипвайки минаващите оскъдно облечени сервитьорки и клиентки, а те на свой ред гневно им зашлевявали шамари и ги псували на майка. Дим и миризма на алкохол задушавали момичето, то се опитало да излезе, но един младеж я хванал за ръката и започнал да танцува с нея. Ужасеното девойче се опитало да се отскубне от миризливата залитаща хватка, но напразно. Започнало да вика, но не можело да надвика музиката и пияните крясъци на клиентите. Нечия ръка я сграбчила за задника, а друга опипала корема й, трета задърпала роклята й за деколтето, а някой помирисал косата й. Момичето не знаело къде е попаднало. От нейния прозорец на шарената й стая този свят изглеждал така забавен, така щастлив, а в него съществувал само разврат, алкохол и цигари.
Минали години, а някогашната принцеса все още скитала по градските улици. След онази нощ в бара не могла да намери пътя обратно към дома. Сега била нахлузила черни силиконови чорапи и къса сребриста рокля която едва скривала кльощавия й задник. Токчетата й били олющени, но тя стъпвал здраво и гордо на тях. А бара от онази вечер сега се превърнал в нейния дом.
Принцесата се превърнала в проститутката.

Last summer.

Винаги когато настъпи това време на годината аз се превръщам в малка ревяща пикла, събираща всяка слънчева минутка в найлонови торбички, трупайки ги в джобовете си. Никога не са достатъчно дълбоки и винаги губя по някоя торбичка. После пак се разплаквам и се тръшкам на земята като недоволно хлапе не получило играчката за която така копнеело. Но тази година джобовете ми са двойно по-малки, защото тази година не събирам само слънце, тази година събирам и любов. Романтични мигове под звездите на "Златните мостове", секси танци в клуба, разходки в Южния Парк, една плюшена мечка, сутрешен секс, черни силиконови чорапи, бяла тениска на Sodom, нежни целувки по челото, значки на пънк групи, скоци във вълните, ласкави погледи на плажа и нежните му ръце по гърба ми. Как да събера всичко това в джобчетата на тесните ми дънки? А трябва да побера всичко вътре, защото иначе зимата ще е много тежка, студена, самотна. Блъскам торбичките и търкам очите си с ръкавите си, мъча се да направя невъзможното. Защото дори и да събера всичко в малките дупки на панталоните то няма да е достатъчно, те пак ще изглеждат празни, аз ще съм празна. В този период от годината аз винаги се чувствам празна, студена, самотна, но тази година слънцето ще отвлече не само своята топлина, но и неговата, която нежно ме прегръщаше с цинична неразбрана любов и ще го отведе на другия край на света, където миговете, целувките, нежните ръце ще забравят, ще топлят други. Ще крия сълзите си до последно, ще се усмихвам и ще заключвам мислите си, ще крия гнева си, тъгата, отчаянието, защото това изпитвам само аз, защото съм се научила, че когато чувството е несподелено то по-добре и него да прибера в торбичка и да го скрия от него.
"Нашето лято свърши, ако можех да спра времето, да останеш до мен.." се пее в една любима моя песен.
Лятото свърши.