Last summer.

Винаги когато настъпи това време на годината аз се превръщам в малка ревяща пикла, събираща всяка слънчева минутка в найлонови торбички, трупайки ги в джобовете си. Никога не са достатъчно дълбоки и винаги губя по някоя торбичка. После пак се разплаквам и се тръшкам на земята като недоволно хлапе не получило играчката за която така копнеело. Но тази година джобовете ми са двойно по-малки, защото тази година не събирам само слънце, тази година събирам и любов. Романтични мигове под звездите на "Златните мостове", секси танци в клуба, разходки в Южния Парк, една плюшена мечка, сутрешен секс, черни силиконови чорапи, бяла тениска на Sodom, нежни целувки по челото, значки на пънк групи, скоци във вълните, ласкави погледи на плажа и нежните му ръце по гърба ми. Как да събера всичко това в джобчетата на тесните ми дънки? А трябва да побера всичко вътре, защото иначе зимата ще е много тежка, студена, самотна. Блъскам торбичките и търкам очите си с ръкавите си, мъча се да направя невъзможното. Защото дори и да събера всичко в малките дупки на панталоните то няма да е достатъчно, те пак ще изглеждат празни, аз ще съм празна. В този период от годината аз винаги се чувствам празна, студена, самотна, но тази година слънцето ще отвлече не само своята топлина, но и неговата, която нежно ме прегръщаше с цинична неразбрана любов и ще го отведе на другия край на света, където миговете, целувките, нежните ръце ще забравят, ще топлят други. Ще крия сълзите си до последно, ще се усмихвам и ще заключвам мислите си, ще крия гнева си, тъгата, отчаянието, защото това изпитвам само аз, защото съм се научила, че когато чувството е несподелено то по-добре и него да прибера в торбичка и да го скрия от него.
"Нашето лято свърши, ако можех да спра времето, да останеш до мен.." се пее в една любима моя песен.
Лятото свърши.