Алиса.

В детската градина момичетата не ме викаха да играя в техните игри на принцеси. В началото когато все още не познаваха моята чудата личност, всяка избираше коя принцеса на Дисни ще бъде, а аз винаги казвах Алиса от Страната на Чудесата. Малките им рошави главички тогава нямаха представа каква е тази Алиса и от каква чудата страна идва, но всичките ме гледаха все едно и аз идвам от там. Нямах нищо против когато един ден ми заявиха, че вече не мога да си играя с тях и без това предпочитах да съм сама или да наблюдавам състезанията с колички на момчетата. От малка не обръщам внимание на присмешките на момичетата, и тогава тяхната компания ми беше безинтересна. Намирах повече смисъл и зрелище в това да режа косите на куклите вместо да ги преобличам с часове в грозни бухнали рокли. Наще затова и спряха да ми купуват кукли. Но количките и плюшените мечета си ги пазя и до днес в някой кашон на прашния таван.

Всъщност аз не бях странна и чудата, просто бях по-любопитна от останалите деца. Задавах прекалено много въпроси на които лелките никога нямаха време да ми отговорят, и за да е по-лесно ме наказваха да си играя сама. Не разбирах защо си мислят, че това е голямо мъчение за мен, аз го предпочитах, така сама си отговарях на въпросите като си създавах цели въображаеми, изпълнение с чудати приключения, светове. Бях истинска Алиса и се харесвах такава каквато съм.

После пораснах и хормоните в тялото ми забушуваха, а те никога не са били в правилна пропорция, затова и се намразих. Продължих да бягам от женската компания. Ходех на Паметника на Съветската Армия и гледах батковците как карат скейтборд и блейдове. Започнах да нося смъкнати дрехи, кецове и никога да не пускам косата си. После Пешо ми подари скейт. Мъчих се да карам и падах на всеки светофар. Пак не се харесвах, но много се забавлявах. Имах и приятели или поне момчета, които ме учеха да правя оли.
Станах на 17 и започнах да нося по-тесни дрехи. Имах красиви гърди, които обичах да подчертавам. Още не се харесвах, защото бях по-пълна, но никога не ми е пукало особено от този факт или съм му позволявала да ми пречи в общуването. Купоните и музикантите бяха новата ми страст. Алкохола и цигарите също. Ходех по drum'n'bass партита и пушех трева. Най-добрите ми приятели пак бяха момчета, но повечето ми се натискаха, за да опипат перфектните ми цици. Не ми пукаше, имаха трева, бяха страхотни приятели.

Накрая станах на 18 и открих малкото ключе за малката вратичка зад завесата разкриваща истинската Страна на Чудесата. Пак бях Алиса, Алиса в страната на сексуалните перверзии. Първият ми път беше на някакъв купон с някакъв къдрав хубавец, на който дори името не знаех. Не ме болеше, напротив беше много забавно или поне така си го спомням, защото както всяка вечер бях мъртво пияна. Все още бях чудатата Алиса, която бръснеше куклите си, все още гледах накриво мацките с перфектните дупета, все още не се харесвах и все още се забавлявах като най-големия пич в компанията. Моята Страна на чудесата обаче не познаваше онази вещица, която омагьосваше всички около мен и ги караше да виждат не шарено и размазано, а в розово. Караше ги да поруменяват без причина и да се държат дори по-глупаво и от мен. Проучих я аз тази вещица. Оказа се, че й викали Любов. Не я исках в моето кралство, затова построих голям зид и ров пред него около цялата ми страна и същност. Мислех си "Тая вещица никога нямаше да влезе в моят приказен замък". Но от къде можеше да знае Алиса, че вещицата имала летяща метла и просто една нощ прелетя над високата стена и нахлу през прозореца в покоите на принцесата.