Четката за зъби.

Тази сутрин официално оставих четката си за зъби в тях.
Преди два дни когато ми сервира, че щял да ми отдели цяло шкафче в банята и да ми извади ключ от входната врата се паникьосах като малко детенце изпуснало топката си на улицата сред фучащите автомобили. Опитах се да не асимилирам информацията в точния момент, за да не изхвърча през вратата по долни гащи както обичам да правя винаги когато ситуацията ме хване за гушата.
Когато вече бях твърдо седнала на седалката си в тролей седмица премислих случилото се. Запитах се има ли по-дълбока причина за поканата му от загрижеността на мен да ми е по-удобно и факта, че драстично зачести престоя ми у тях. Наивницата в мен в просъница ми плесна шамар с думите "Ма той те обича, скъпа!", а аз през смях й отвърнах "Ще ти се!". Нашата любов беше гавра с всеобщо приетите норми. Смеехме се и вдигахме средните си пръсти в лицето на романтиката, а в следващия миг прекарваме нощта на Златните мостове наблюдавайки звездопади. Ходехме по барове заедно, напивахме се заедно, сваляхме куп други загорели индивиди, а после само си записвахме номерата им и се прибирахме заедно да се чукаме до сутринта. Не определяхме връзката си като такава, дори не говорехме за нея, обичахме се странно и наум, но ето, че четката ми за зъби стоеше гордо там в банята, наредена до неговата и на майка му. С тази крачка нагоре по баира не маркирах отношенията ни като по-различни от преди, дори не успокоявах душата си, че са ескалирали, просто отбелязвах в тефтерчето си, че съзрях още малко. Може би края на безразборният секс с всеки готин непознат е към своя край, може би ставам готова за нещо истинско, може би не с него, може би не скоро, но може би някога.