Това е тайна обаче, знае я само монитора и котката.

Кръстосала съм крака в леглото си пред компютъра. Само по сутиен и боксерки съм. Плюшената миеща мечка която ми спечели от автомат седи в скута ми. Много ми е горещо. Някакъв dub step звучи от колонките ми. Стрелкам нетърпеливия си поглед към червената точка в долния десен ъгъл на монитора всяка секунда, а на следващата проверявам дисплея на телефона си. Тази нощ не спах добре и това е надраскано под очите ми като с перманентен маркер. Не мога да спя в моето малко легло вече. Оранжевите ми завивки пречат. Будех се на равни интервали и главата ми пулсираше. Станах прекалено рано. Кафето ми беше безвкусно, а работата не вървеше почти час. Чувствам се излишна в този малък склад, в който е превърната стаята ми. На гости на някой непознат съм. Нежелана съм. Вкъщи вече няма място за мен. Затворя ли очи виждам падащи звезди, онези които гледахме миналата вечер на Златните мостове, сгушени в топлото вълнено одеяло. Една от лошите страни на това често да сме заедно, е че свикнах с теб. Голямата грешка, която се старая никога да не допускам. Но ти знаеш, че с теб е различно. С теб правя най-големите и глупави грешки, обичам всяка една от тях и не спирам да ги повтарям докато не се отпечатат като сини петна по кожата ми. Свикнах с твоята голяма мека възглавница, с двата хлъзгащи се дюшека по паркета ти, с душ кабината ти, сандвичите със сирене и кашкавал всяка сутрин, а след тях и двучасовия секс на бюрото в стаята на майка ти. Свикнах цяла нощ да усещам ръцете ти по гърба и гърдите си. Свикнах сутрин да се усмихвам в просъница слушайки нежното ти хъркане. Свикнах с петнайсетте минути с тролея до вас и с тъмната уличка до входа ти. Голямата грешка, която се старая никога да не допускам.
Поглеждам часовника на ръката си и установявам, че е прекалено рано. Ще почета още малко от Изгубеният Символ на Дан Браун, а после ще си пусна някой от ужасите чакащи ме в папката с филми. Времето ще минава още по-бавно, а ти няма да звъниш защото си болен. Сбърчвам чело само при тази мисъл. Това ме притеснява. Боли ме дори когато теб те боли. Знам, че е защото няма да се видим днес, или дори и утре, знам че е защото искам да ме чукаш и да спя в твоето легло, а не в моето, но с тази болка няма да свикна. Съзнанието ми прескача до момента, в който седя на летището и те целувам през сълзи. Взимаш сака си и ми намигваш с усмивка, а аз не мога да скрия сълзите си. Не съм плакала до сега пред теб, не плача пред никой освен пред монитора и котката. Изглеждам ти смешна и слаба и съм такава. Малко нещастно момиченце разделящо се с любимата си играчка, която заминава за другия край на света да ебе други пластмасови Барбита. Когато очите ми пресъхнат ще сложа същата маска като твоята. Ще се върна в Петък или Twins, ще си поръчам голям джин с тоник и ще позволявам на сладките непознати да бъркат под полата ми така както ти бъркаш в гащичките на чуждоземните кукли. А когато пак съм сама в неудобното си легло ще ти изпращам намигащи личица по skype и ще те надървям с мръсни приказки, но пак само екрана ще види сълзите в очите ми. Това е тайна обаче, знае я само монитора и котката.