Вратите в нас

Мъглата ни погълна за секунди.

Хвана всеки един от нас за сърцето и изстиска море от емоция. 

Съзнания се сливаха с ноти и изпадаха в безсъзнания. 

Хора странни, хора диви. 

Очи срещат моите в лунното пътуване. 

Палят огъня в мен. 

Конник в бурята ме отнася със своя кристален кораб. 

Обича ме един път, обича ме два пъти. 

Аз съм кралицата на магистралата, а той е моята зимна любов. 

Докосва ме като лудо дете, обича ме лудо. 

Колите свистят покрай прозорците, а ние търсим следващия бар по пътя на любовта. 

Испанска каравана ни отвежда в къща от блус край пътя. 

Нежен парад отвлича телата ни, гледаш мен, аз гледам теб. 

Намираш остров в ръцете ми, аз държава в очите ти. 

Краят дойде, приятелю мой, вече сме истински. 

Спи спокойно, кралю на гущерите.