Пиша на салфетка с трепереща ръка

сгъвам я с целувка и паля аз свещта.

Пускам фенера с надежда и молби

изпращам го със сълзи и множество мечти.

Думи безполезни, в полет през нощта

до теб недостигат, умират просто ей така.

Свещта догаря и фенерът пада

губи се в тъмата, с него и мечтата.

Ти не знаеш за моя стих изпратен

с романс създаден, с любов изплакан.

Не с тъга, а с уплаха  

гледам фенера да изгаря.

Думите прочетени могат да докоснат,

но думите неказани, полза нямат.

Моето сърце остава с чувство неизказано,

моето сърце, безполезно и забравено.