11.11.2011 г.
11/11/11; 11:11.
На 11-ти Ноември 20011 година в 11:11 часа аз си пожелах един ден някой да ми хване лицето здраво, да ме погледне в очите дълбоко и да ми каже, че ме обича истински. Изразходих си най-голямото желание в историята, за да си пожелая една думичка. Глупачка ли съм?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
7 comments:
Не,никак дори.Желанието е правилно и точно изказано с мисъл.Бих искал да ти кажа нещо друго в този контекс.Астрономически погледнато момента, който си избрала, за да излъчиш тази форма в пространството е валиден само за територията, на която си се намирала тогава,в този часови пояс.Резултата,ако има такъв в този ти живот ,може да се материализира само в пространтсвото ,затворено именно в този пояс,не и другаде,защото там ще има изместване във време.Т.е.,ако искаш да ти се случи това,то може да стане само, ако си в тази часова зона.Представи си ,че ти е писано това да ти се случи.Но ти не знаеш кога точно.Да речем че е в деня Х.Но няколко дни преди това ,да кажем че си заминала на ексурзия, но в друг часови пояс,да кажем да видиш Стоунхендж.Ако тогава формата ,излъчена от теб на 11.11 се върне като материален носител,както би искала да е,то дадения човек ,няма да може да те намери,защото ще бъде с час разлика ,а съответно пространството няма да е това ,в което ти би могла да си.С две думи искам да кажа,че добре си сторила,но за да си на 100% сигурна че ще стане ,тогава не бива да ходиш извън часовия пояс, докато се реализира.Писах ти сега,понеже желанието ти е достойно за уважение и исках да съм полезен,затова.И като видях тази малка подробност,реших да ти я кажа.
ох... много обнадеждаващо, защото наскоро започнах бавно да губя надежда в това... вече съм почти сигурна, че няма изглед да се сбъдне затова май няма и нужда да се притеснявам къде ще съм когато и да било :)
А какво би казала за една друга гледна точка по въпроса,но различна от твоята?...
"Целият свят може да ви обича, но тази любов няма да ви направи щастливи. Това, което ще ви направи щастливи, е любовта, която извира от вас. Това е любов, която е различна. Това не е любовта, която другите имат за вас. Любовта към всички е вашата половина. Другата половина може да бъде дърво, куче, облак. Вие сте едната половина. Другата половина е това, което възприемате. Вие винаги сте свободни да обичате."
Дон Мигел Руис
Ако съществува даден проблем и ние не виждаме решението му от точката, на която се намираме, защо да не сменим тази точка?...Само разсъждавам на глас и не ти казвам директно, защото проблема е твой и ти си тази ,която трябва да види решението му.Какво знчение има ,ако някой друг го вижда-никакво!
Ако ти стоиш на един хълм и виждаш една съвсем малка част от морето, а би искала да видиш целия простор, и някой, от някъкъв далечен хълм ти прави знаци с ръце ,за да ти покаже, че на еди си кой друг хълм,ако се качиш,ще имаш търсената гледка,тогава ти ще разбереш ли знаците какво иска да ти каже човека?Разстоянието между хълмовете е голямо и затова човека прави знаци с ръцете-гласа му няма да се чуе.Да кажем,че същия човек познава гледката от върха на хълма,който ти сочи на теб да идеш,защото сам се е качвал на него.Но ти ще разбереш ли знаците му?Виждаш го отдалеч и че ти ръкомаха нещо...не е лесно да се видят съвсем ясно движенията му!Това е номера,който ни спасява нас,хората-да видим и усетим една едва забележима сянка,която за миг се появява до нас-нашия късмет.Ако го сграбчим,живота се преобразяваАко не го видим и пропуснем,всичко остава по старому и така си и умираме-отегчени от неуспешното търсене цял живот...Нарочно давам тази метафора за пример.Ти разбираш идеята.Ако искаш-помисли върху това.
една малка смешна тайна:когато хората изпитват болка,тежест или тъга ,казват"ОХ...".Ако обърнат навика си наобратно просто ей така,и вместо да казват "ОХ",казват "ХО...",когато се чувсват лошо.тогава болката,тъгата ще си отидат почти веднага.Но нека си представим само картината-ти си тъжна нещо или там подтисната и казваш или пишеш така"Хо,хо,хо...колко съм тъжна днес!..."Не звучи ли смешно?Ако опиташ някога това,сама ще се разсмееш на ситуацията!
говоря сега напълно сериозно!Това е тайна и малцина я знаят на тази планета!Още по малко са я прилагали.Но защо не опиташ ти сама....няма какво да губиш, ако си загубила вече всичко,нали?така, че опитай.Тайната се крие в размяната на вибрационната честота на звуковете...нали се казва ха-тха,а не ах-ахт...разбираш ли ,понякога решенията са много близо до нас!Но дали ние ще ги видим-ей това е работата!...
примера ти е интересен :)
...ако човека на другия хълм е този когото аз желая, за когото копнея тогава ще видя знаците му и ще ги разбера, ако е просто някой тогава, да, няма да разбера какво желае от мен... :)
Деси, на път съм да се влюбя в теб само четейки стиховете ти ...
Недей, не си струва :)
Публикуване на коментар