Несподеленото чувство умира ли?

Какво разбира сърцето от любов, като никога не е било обичано? Как може то само да обича когато не е усетило това което смята, че чувства? Дава ли дава, но не може да знае колко много дава, защото никога не е получавало дори наполовина. Разбито, то виси на конци надежда, усмихва се през горещи сълзи и чака. Какво чака? Конците да се скъсат? Не! Чака онова чувство отсреща, онова което не споделя неговото, да се промени или да размисли, или да прогледне. Чака  да усети любовта, онзи мит за който всички разказват чудни приказки, мечти, сънища.
Но в своята паежина от надежда, чакайки щастливия обрат, сърцето не може да не се запита, дори да е само наум и без да влага много размишления... не може да не се запита несподеленото чувство умира ли? В какво се превръща сърцето когато паежината се скъса и къде отива другото сърце, онова несподелило любовта му, ще тъжи ли за него, ще го иска ли обратно, ще го заобича ли, за да си го върне, или просто ще продължи да чупи...?