Не съм супер герой.

Понякога се чудя защо правя нещата, които правя. Помагам ли на някой с нежността, която им дарявам? Света на един човек е изпълнен с обиди, грозни думи, тъжни чувства, рани и самота, възможно ли е една моя романтична дума да изтрие с гумичка всичко това? Не вярвам в магии, не мога да правя чудеса и не мога да помогна на любия човек в трудностите му, защо съм тогава, защо толкова много се мъча и боря? Аз съм безпомощна и безполезна в този голям зъл свят, хората които обичам ще страдат и чернилката ще забулва моите искрици нежност винаги. Не мога да се боря с целия свят, не съм супер герой. Хората предпочитат да се вкопчват в злото, да го говорят, да го мислят, да му се дават и не остава сърце за онези, които се опитват да обърнат страницата, а те не им позволяват. Уморих се. Във филмите добрия супер герой винаги побеждава цялото зло на света, но аз нямам магически способности. Имам само уши да изслушам, топлина да прегърна, любов да дам... но не е достатъчно, а какво остава аз да го поискам.