Колко е лесно да заобичаш една пухкава топчица по-малка от детска шепичка за едно никакво време и също толкова бързо и лесно да го загубиш. Чак ти се вижда безсмислено съществуването на тези топчици.
Той беше дебел. Той беше много темпераментен. Беше и много злобен. Обичаше да дъвче, но най-много обичаше да здъвква ръцете на хората, които искаха да се порадват на мекичката му козинка. Беше бяло пънкарче. Имаше собствено мнение и обичаше да го изразява по най-шумния начин. Беше страшен. Плашеше котето дори. Не харесваше никой и не беше мил с никой. Но моята ръчичка не смееше да гризне, а аз бях единствената която разбираше лошотията му и я обичаше безрезервно.
Може да беше просто едно дребно хамстерче, но имаше душичка и беше част от моят малък свят.
Обичам те Оги, почивай в мир.
0 comments:
Публикуване на коментар