At the bridge of the Rising Sun.

Повечето хора измерват изминалата година с 30ти Декември, аз я меря на 30ти Юни.
За мен новото начало, новите емоции, новата страница или дори следващия етап започват с началото на лятото. Вечерта на 30ти Декември срещу 1ви Януари никога не ми е носела нещо изключително, нещо вълнуващо, нещо пожелано или нещо неизживяно, а след тази нощ зимата продължава все така мрачна и студена.
Сутринта на 1ви Юли също никога нищо специално не ми е носела, но след нея настъпва нов живот, свежест, страст, жега, солени спомени и още много топлещи мисълта морски или просто изгреви. Промяната не винаги бива отпразнувана пищно и все-помнещо се парти, но винаги се усеща до самото дъно. Не ме разтърсва като неочаквано земетресение, защото винаги я чакам и знам точно как нежно ще почука.
Тази нощ в сърцето ми ще бъде отпразнувано настъпването на новото или на лятото или просто на началото на дивото.

След посрещането на юлския изгрев на един мост този пост ще бъде редактиран.

...


Нямаше мост, нямаше изгрев, моментът за пореден път беше проспан, но началото настъпи, промяната, свободата, чувството е друго. Имаше обаче музика, имаше танци, имаше алкохол, имаше мечти, планове, имаше разкази за морета, имаше усмивки, имаше смях, топли прегръдки. Всичко необходимо за отбелязването на моята нова година беше в ръцете ми, в очите ми, в мечтите ми. И беше споделено с хората, които ще осъществят жадуваните летни мигове. Нека лятото започне сега!