Слънце мое.

Усещам слънчевите лъчи как настойчиво обливат кожата ми, кото гореща морска вълна. Предизвикват потните ми жлези да се събудат след дългия зимен сън. Тялото ми бързичко придобива розовичък оттенък, а до вечерта раменцата ще ме наболяват. Месецът е едва Юни, но морската вода, морският бриз, морският пясък вече се загнездват във всяка моя мисъл и мечта. Кроят се планове за пътешествия, събират се хора за слънчеви бани по столични поляни, сладоледи се топят в ръцете и бирата се пие тройно по-бързо. Летните партита те първа започват, а изпитните сесии на студентите още не са започнали дори. Цветното е още по-цветно, музиката е още по-силна, голото е още по-голо, мокрото е още по-приятно. Официално още не е лято, но градът започва да се празни, а черноморските ни курорти сякаш хипнотизират жадната младеж. Слънцето за пореден път ни покори и ни омагьоса. Жадувам за глътка морски вятър, за слънчеви ласки, за нежен допир на топъл пясък, за прегръдка под водата, за целувка в задушната нощ, за танц на летни ритми, за.. моето Слънце.