Снегът е вълшебния прах, а ти моят Питър Пан. Бели клони кръжат около мен, дебнат усмивката ми. Кристални храсти танцуват с нас в нашата игра от страст. В снежната гора правим стъпки бързи и игриви, държиш здраво ръката ми розова и премръзнала и ме дърпаш в диамантената картина. Дърветата крият смеха ни и питат се, ние деца ли сме или любовници. Загребвам с шепи вълшебната мекота. Щипе по пръстите, но изгаря в сърцето. Усмихвам ти се палаво и със замах засипвам те с кристален сняг. Ти въртиш се около дърветата и смееш ми се лудешки. Твой ред е да заиграеш. Криеш се в приказката ни, а аз те гоня през гората, търсейки твоята топла прегръдка. Нежно хващаш ме през кръста в изненада и политаме в мекотата. Играта продължава, усмивките ни топлят, ръцете ти прегръщат здраво и въртим се във вълшебния прах. За секунда вълнението изчезва и спокойствие нахлува в снежната ни приказка. Лежа в красотата, а ти надвесил си се нежно. Отмяташ кичур от косата ми и погребваш погледа си в моя. Усещам как гори в душата ми, а устните ти парят отдалеч, зоват моите безмълвно, чакат да ги намеря. Но аз искам в момента да остана, да запечатам тази снежна игра, тази детска усмивка, тази любовна красота. Очите ти държат ме в плен, ръцете ти галят бузите ми. С пръст улавяш малкото кристалче, загубило се на лицето ми. Но то не е бяло и премръзнало, то пари и блести. Сълзичка радост улови, а сега пази я в сърцето си, защото време е да открадна устните ти и да взема своята целувка. Подаряваш ми я страстно, жадно и нежно, хапеш леко, стискаш силно и не спираш да целуваш.

Рисувам снежна картина от мечти, нереална, но истинска. Рисувам я със сърце и с бои от надежди. Сънищата ми реални или приказки са, аз не знам, но радват детето в мен, радват и жената. Нека радват и теб. Погледни през моите очи.