Заспиваш нежно в прегръдката ми. Малко преди да се унесеш в съня си, потриваш нос в ръката ми и промълваш "Чувствам се чудесно", усмихваш се на спокойствието и щастието и се унасяш. Аз съм те обгърнала в ласки и мека кожа. Усмихвам се също, целувам челото ти и вдишвам доволно. И аз се чувствам чудесно. Толкова, че чак преливам от щастие. Моментът е толкова идеален, че чак сълза напира да прокапе. Започваш да дишаш тежко и да потрепваш в ритъма на тупкащото ти сърце, което усещам по цялото си тяло.

Момнтът скоро ще отмине. Щастието ще помръкне. Четири месеца аз ще търся тази щастлива сълза, биещото ти сърце по кожата ми, тежкото дишане, каращо прегръдката ми да настръхва и да стяга, за да съм още по-близо. Но тези мънички частички от нашето щастие ще са далеч за пореден път. Пак ще броя звездите докато те усетя, пак ще пращам целувки по луната, пак ще слушам за думите ти вятъра.

Заслужава си. Всеки топъл миг като този си заслужава. Моля го да продължи поне секунда повече. Пожелавам си да не трепваш, да не мърдаш, да не се будиш поне още един такъв миг. Попивам го с цялата си същност и го пазя, защото това е моето съкровище, моето тайно приказно съкровище. А ти ми подаряваш такива съкровище всеки миг, когато си до мен, когато ме гледаш, когато ми се усмихваш, целуваш, галиш, прегръщаш, хапеш, стискаш, заспиваш в прегръдката ми.

Чудесното чувство продължава миг след миг, след миг, след миг. Доближава ме до онези четири месеца ад, но аз нехайно го попивам и забравям за секунда какво ми предстои. Оставам тук, в сега, в теб, в нас.

Ако можех времето да спра... Винаги това си пожелавам, когато идва края.

това се случи на 25.02.2012г. в 18:02ч.