Обръщам се назад. Виждам само сенки. Дебнат ме кървави погледи. Изпиват кръвта ми с мисли. Разкъсват кожата ми с думи. Лъжат ме, мамят ме, желаят ме, играят си с тялото и ума ми. Сенки от миналото, сенки от бъдещето. Градят грешен образ. Не говорят с мен, не ме виждат, аз не съм личност. Вървя през тяхната гора и ги настъпвам плахо. Попивам наглостта и лицемерието им. Внушавам си лъжите им. Познавам реалността им, но пак се губя сред пагубните им клони.

Защо затъвам в блатата им? Защо поемам натиска им? Защо търпя злините им? За кървава капчица удоволствие? За далечна топлина, която не продават? За измама?

Срам гори в гърдите ми. Тичам през сълзи, а черните ръце ме шибат през лицето със смях. Изпитват удоволствие от наивната ми заблуда. Задоволяват се с глупостта ми. Поглъщат ме.