Уморих се от преструвки и от погребани думи. Претъпкано ми е съзнанието, сърцето и желанието. Искам всичко да избълвам, да го изплюя, да се отърся от добрината си. Сдържам всички глъдки обиди и тъпча всичко на рафтове в гърдите си. Тежат тези окови, притискат дробовете и мачкат сърцето. Искам да разкъсам гърди и да се пръснат по пода, в лицата им, в очите и обратно в устите им. Не желая повече да съм добра, сърдечна и сдържана! Не желая да търпя, да прощавам и да забравям! Искам да отвърна със същата злоба, да отвърна със същия шамар, да заболи, да прогори гордостта, да забули лукавата усмивка, да прогони задоволството. Искам да отмъстя!
Но за моя зла участ не мога. Аз съм добра. Аз търпя. Аз прощавам и давам безброй възможности за промяна. Решават, че всичкото добро е безплатно. Решават, че наивна и глупава съм. Виждат измислена картина в стъклените ми очи и замерят ме с преструвки. Това е моята съдба. Аз съм добра.
30.03.2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 comments:
Публикуване на коментар