"За пореден път... Отново сама в празната стая. Без да има някой до себе си. Без да може да сподели на когото и да било. Има моменти, в които човек се чувства сам, но точно тази вечер тя се чувстваше изоставена. Чувстваше се отритната от живота и захвърлена в ъгъла. Сълзите напираха в очите й. Мъчеше се да ги спре, но не можа. От двете й страни кристално бели капки се спускаха по нежните й бузи и достигаха женственото й вратле.

 Мислите й се блъскаха в главата. Чудеше се с какво бе заслужила всичко това. Не беше ли достатъчно добра и мила? Не беше ли всичко онова, което всеки мъж би искал от една жена? Нямаше как да си отговори сама. Тишината в стаята я притисна. Сякаш някой я бе хванал за врата и я стискаше.
Внушаваше си, че не е достойна за обич. И в тази студена зимна нощ нямаше кой да я опровергае. Нямаше кой да нашепне в женствените й уши, че всъщност е прекрасна. Нямаше кой да погали нежните й ръце. Нямаше кой да прегърне красивото й тяло...

... въпреки всичките й черти, нямаше кой да й нашепне, че е истинска жена!

А тя наистина бе такава... "

~ "Станислава" - Автор: Наско Вангелов