Наопаки

Прекалено много приказки. Прекалено много мисли. Прекалено много сметки. Прекалено много мерки. Въртя го пет пъти и пак го режа криво. Всяка дума е грешка. Всяка мисъл - грешка. Всеки ден - грешки. Забравих какво е да не съм наопаки. Бях се запътила към пътечката "Промяна", но се върнах крачка назад. Грешка? Вече не знам. Искам пак да тръгна, но в друга посока. Грешка? Не знам. Наопаки съм бе.

Трябва да разбера коя съм. Трябва да знам в коя посока да виси главата ми, за да не е в грешната посока. Сякаш съм в Страната на Чудесата, но нищо не е чудесно, само толкова объркващо и безсмислено. Да се скарам на някой, за да ми го обясни? Пак грешка. Да си го обясня сама? Голяма грешка. Продължавам да ходя на обратно и да не знам къде отивам. Трябва да разбера коя съм. Но никой не ми казва. Никой не ми помага. Няма реещ се котарак да ми кажа, че съм една от всичките луди. Значи не съм луда. Грешка. Няма гъсеница пушач, да ме почерпи с гъби и да реши проблемите ми. И алкохола няма да помогне, значи. Грешка.

Седя със скръстени крака по средата на всичко и умувам. Умувам грешките. Пак. Тръшкам се наум и викам със сълзи. Не знам коя съм. Не знам къде отивам. Не знам за какво се боря. Не знам чия ръка да хвана. Не знам луда ли съм. Не знам пияна ли съм. Не знам права ли съм. Не знам глупава ли съм. Не знам грешка ли съм. Грешка ли съм? Грешка за себе си, грешка за нас, грешка за теб? Не знам. По-наопаки не мога да се обърна. Времето е по-нахално и от вчера, а утре ще мълчи два пъти повече.

Ставам и тръгвам. Ще търся пътечка "Промяна". Друга пътечка. Да ме промени. Да ме поправи. Пак грешка.