В приказките принцесите си мечтаят за принца на белият кон, големият замък, победеният злодей, целувката и щастливият край. Аз си мечтая за теб и всичко което си ти. Всичките ти погледи в очите ми, последвани от блещукане в окото ти и усмивка, която ме кара да погледна надолу да се уверя, че земята е под краката ми, защото съм спряла да я усещам. Също и всички моменти, които ме карат да плача и да ме боли, всичко което сме ние. Затова си мечтая, защото ти не си принц, а си човекът, който е винаги до мен, дори когато е на другия край на света. Човекът, който винаги ще каже правилното нещо, за да ме накара да се усмихна, дори това да е някоя глупост. Човекът, който ме приема такава каквато съм - несигурна глупава лигла, невярваща, че заслужава чудесата, които й подаряваш. Ти си най-добрият ми приятел и не веднъж съм казвала, че ще направя всичко за теб. Сега казвам, и че ще направя всичко, за да бъда с теб. Ще победя злодея.
До мен си винаги, особено в най-тежките ми моменти... И сега имам нужда от теб, но не мога да ти кажа, страх ме е, глупаво е, безсмислено е, мой проблем е, но истината, е че само твоите нежни думи могат да ми помогнат да забравя и това зло. Обаче аз ще бъда силна и ще се справя сама, но ще те помоля само за още едно чудо. Пак да си до мен, пак да ми кажеш, че всичко ще е наред. Просто да го чуя още веднъж. Не искам да го изричам и няма. Искам само да си щастлив и знаеш, че ще направя всичко, за да си, ако трябва аз ще бъда принцесата на белия кон.
0 comments:
Публикуване на коментар