Недостатъчна!

Знаех, че не мога да бъда всичко за което някой може да си мечтае, но чак сега го осъзнах. Колкото и да се старая, колкото и чудеса да правя, колкото и да обичам това никога няма да е достатъчно за никой! Тогава има ли смисъл? Има ли смисъл да се разпокъсвам, да подарявам частите си опаковани в панделки и да очаквам и на мен някой ден да ми бъде подарено... сърце? Аз подарих своето, не знам дали беше оценено и обикнато, но не беше достатъчно. То е просто едно сърце, просто една любов, че колко струва това тези дни? Недостатъчно.. Недостатъчна!