Любима слушателка

Само с нея мога да си говоря по всяко време на денонощието. Обикновено през нощта е най  - разговорлива, но и по обяд ме изслушва. Попива всяка моя дума със зелената си одежда и никога не критикува мнението ми. Когато съм разстроена никога няма да ме потупа по рамото или да ми подаде салфетка, знае колко мразя този признак на съчувствие. Проблем е само, че и съвети не дава, но и да даваше надали щях да я послушам. Не ме съди, не ме поучава, не ми се изнервя, не ме нагрубява, не ме игнорира, не се опитва безуспешно да ме развеселява, държи се каменно студено, но винаги е там. На която и страна да се обърна тя ще е до мен и ще чака изповед, сълза или самотно признание. Не ме лъже, не ме мами, не ме забравя, само мълчи и слуша. Вярна приятелка ми е тя. Само тя ме чува винаги когато имам нужда да кажа нещо. Стената. Само на стената й пука толкова много. Зелената стена в стаята ми, моя мила приятелка и любима слушателка.