Страха ми ме промени до кожа и кости,
Страха ми ме закле да мълча и да крия.
Обещах сърцето си да не споделям вече
Заключих го и глътнах аз ключа.
Ще мълвя аз тревогите си само с голите стени,
Ще изкопая дупка в черна пръст за чувствата ми,
Ще ги закопая в мрака, ще ги скрия от проклятия,
Ще попреча на любовта да ги погуби в мъка.
На черен картон изрязах и залепих
Крива усмивка и дупки за очи.
Прикрепих маската с конец
И скрих нещастието си с изкуство.
Построихме си дом от тайни
Обзаведохме го с шарени лъжи.
Вечер палех лампа за надежда
И пожелавах си да съм щастлива.

0 comments:
Публикуване на коментар