Друго измерение

Живеехме в центъра на София. Малък, двустаен, тавански апартамент. Ново строителство. Беше луксозно, но не много скъпо. Истинска находка и на удобно място - тиха, малка пресечка на централен булевард. Направихме си го много уютно. Сложихме меки килими, боядисахме в червено спалнята, а хола в светло зелено. Имахме голяма хубава спалня, на която аз държах да спим само с черни чаршафи. Бяхме се уредили дори и с балконче. Мъничко, но имаше място за моите китки и за две плетени столчета и масичка, на които пиехме сутрин кафето си.

Добре се бяхме наместили в нашия малък рай. Сметките ни не бяха големи, защото и двамата пътувахме често по работа. Справяхме се доста добре за възрастта си. Той имаше собствена фирма. Занимаваше се с много проекти и имаше отбрани верни клиенти, които разчитаха на него. Аз снимах. Пътувах често до Виена за фотосесии. Напоследък и той идваше с мен. Сключи договор с голяма австрийска компания и аз му помагах в работата.

Когато не бяхме толкова заети прекарвахме цялото си време заедно, както едно време. Сутрин, след бърз душ, аз правех закуска. Препичах филийки и ги мажех с топено сирене. Правех кафе, на себе си голямо капучино, а на него дълго и силно, без захар. Бяхме се поглезили и със сокоизстисквачка, така че сутрин на масата ни винаги имаше пресен сок от портокали. Подреждах масата и отивах с топлата ароматна чаша да го събудя. Ставаше трудно, но нежните ласки винаги имаха бърз ефект. Сядахме на балкончето, закусвахме и се наслаждавахме на магическата тишина в центъра на столицата. Често се чудехме как е възможно да е толкова тихо и приятно тук. Като в провинцията. В продължение на няколко закуски развихме теория, че нашия малък апартамент е построен точно на границата на някакво друго измерение, защото не беше съвсем идеално - имахме съседи, заради които нощем трябваше да бъдем по-тихи. Но всичко останало сякаш беше от друг свят. Аз си държах на тази теория и когато задълбаех в нея той се засмиваше, погалваше ме по главата и казваше "Красавице, просто извадихме късмет. И на нас трябваше да се случи." Знаех, че е прав, но за мен утрините ни бяха прекарвани в друг свят.

След закуска излизахме на разходка. Още не бяхме обзавели напълно, затова често в разходките си стигахме до магазини за мебели и домашно обзавеждане. Разглеждахме ги дълго и подбирахме внимателно. Винаги си тръгвахме с добра покупка или добра идея. Често се виждахме с приятели и ходехме в любимия ни бар. Пиехме по един коктейл, смеехме се, слушахме приятна музика, разпускахме, правехме планове и мечтаехме. Вечер се прибирахме пригладнели и жадни за ласки и любов. Понякога не се въздържахме и навън, но вече не беше толкова често като едно време. Сготвяхме си нещо бързо и тичахме към спалнята преди да сме преяли. Събличахме се един друг пъргаво и се мятахме в черните завивки. Понякога той ме вдигаше и ме хвърляше в спалнята, а после бавно се изкачваше с поглед и език по голите ми крака. Друг път аз го блъсках яростно и започвах да го хапя за врата неистово. Имаше много страст в нас, дори след толкова години. Нощите ни бяха красиви, романтични, страстни, груби, бурни, нежни, дълги, интересни и любовни. А сънят спокоен. Винаги заспивах пристисната в прегръдките му и се будех притиснала го в моите.

Понякога се сепвах и се стрясках усещайки, че живея в някаква приказка или съм затворена в безкраен сън като Снежанка, но после пак се унасях в моя малък рай и забравях подозренията си. Те обаче винаги ме глождеха отвътре. Ядяха прашинка по прашинка щастието ми. Дали наистина имахме всичко това или другото измерение беше просто една илюзия, в която някоя зла магьосница ни бе заключила и чакаше удобния момент да разруши всичко около нас и да ни разкрие грозната реалност? Не знаех отговора на този въпрос, дори не знаех, че си го задавам...