Сладък си.

В стаята е тъмно и празно, само монитора свети в бяло, а телевизора бучи досадно в далечината на Discovery Channel или National Geographic. Затворила съм очи, лежа на земята в средата на стаята и слушам бръмченето на машините.

Представям си, че е морски вълни. Представям си, че е топло, че се потя, че светлината на екраните са слънчеви лъчи. Представям си, че миризмата от дебелото одеяло, с което съм се омотала цялата, е твоята. Вдишвам дълбоко. Все още съм със затворени очи. Мирише на мъничко ванилия и на мокрите от дъжда есенни листа в парка Заимов, разпръснати по алеите от хладен ветрец с лек дъх на планина и зима. Така ми миришеш и ти почти винаги. Понякога миришеш просто на малко ванилия и есенен дъжд, а когато правим секс миришеш на ванилия, лятна градушка и мокър пясък, ама като онзи по плажа, не просто пясък. И всичките тези миризми винаги се мешат различно, а малкото ванилия винаги най-трудно я улавям, но е там, някъде по теб. Когато ме прегърнеш сутрин със затоплено възбудено голо тяло миришеш на препечени филийки, или просто съм много гладна както винаги. Не се смей. Когато се възбудиш миришеш още по-хубаво. А когато танцуваме в клуб само ти не миришеш на цигари, само ти поемаш аромата на скъпия алкохол примесен с екзотични плодови сокове, ананаси, мандарини, кайсии, авокадо. Възбужда ме само мисълта, че ти си единствения, който мирише така. Не се чуди когато допирам нос в теб. Не просто искам да се гушна, искам да потъна в сладката ти миризма, да те вдишам и да си те запазя до следващата глътка. Ама като ме попиташ защо така правя, аз изчервявам бузки. Ми как да ти кажа без да се смееш? То ти и сега се смееш.

А ако знаеш колко си ми вкусен, ще ми се засмееш и на това. Когато те целувам се сдържам да не те захапя, а понякога дори не се сдържам. Врата ти е най-сладък. Знаеше ли? Всеки път когато спусна лице към него имам чувството, че от там извира целят ти вкус. Трудно ми е да не опитам с устни, език. Понякога прекалявам, знам. И пак като правим секс си най-сладък. Когато потта ти се стича по голото ми тяло, когато вдишам възбудата ти, когато я вкуся на устните си, когато я усетя в себе си. Не се чуди когато заравям рошавата си главичка в гърдите ти, когато те дърпам в себе си и дишам тежко. Опитвам се да поема от всичко наведнъж, от енергията, от вълнението, от страстта, от оргазъма ти, от вкуса ти. Обичам да усещам сладкото и с цялото си тяло и дори само с устни, да го преглъщам бавно и още на същата секунда да съм до болка жадна за още. Възбужда ме само мисълта, че ти си единствения, който е толкова сладък.

Вдишвам отново. Миризма на стар юрган. Твърда, суха, безизразна. Светлината от мониторите дразни очите ми. Шума - ушите ми. Земята е твърда. Студено ми е. Не съм нито на плажа, нито усещам кожата ти. Ще затварям пак очи, тук е безвкусно.

А казах ли ти колко си сладък?