only one.

Буцата голяма колкото тенис топка се придвижва бавно от корема ми до гърлото. Засяда точно на ръба и опъва мускулите ми. Запушва дихателните пътища и боли. Паренето от гърлото се пренася в очите ми. Усещам горещата вода бясно да напира. Белите ми дробове се опитват да погълнат нужния кислород, но той не достига. Сърцето ми бие безритмично, бързо и болезнено. То знае какво се случва в тялото ми, знае от къде идва тази болка, знае защо буцата е там, знае какво пречи, знае какво ме мъчи, знае защо го крия, знае как да го спре, знае как да ми помогне, но аз не му позволявам. Болката никога не е била толкова силна, но и никога не я е придизвиквало нещо като това. Не искам да ме боли отново, не искам да ме боли по-силно, но не искам и да загубя това което ме наранява, но и ме прави щастлива. Никога не съм притежавала това преди, алчна съм да го запазя, да имам повече от него, да ме боли повече. Мълча. Премълчавам малките болки, премълчавам и големите, пазя в тайна разкъсващата болка, крия горящите сълзи, прикривам тъгата, замаскирам желанието си..
..желанието да съм единствена..
..желанието да съм само аз..
..желанието да съм обичана..
На света има 6470818671 хора, не заслужавам да съм единствена.. за който и да е..
Заслужавам болката щом съм толкова алчна, заслужавам да мълча!