I could really use a wish right now..

Вадя душата си и я сервирам на сребърен поднос за закуска, обяд и вечеря. Поставям я украсена в чувства, усмивки, прегръдки, дори целувки, а понякога слагам отстрани малък подарък опакован в червена панделка, за изненада. Грижа се за всяка нужда, сещам се за всяко малко пожелание. Сбъдвам мечти, осигурявам спокойствие, доверие и дори любов. Прегръщам и докосвам нежно, галя романтично, топля възбуждащо, отдавам се напълно. Никога не ми отвръщат с абсолютно същото, но аз и не го желая. Не съм това което съм, за да ми благодарят, не съм такава каквато съм, за да си спечеля плюшена играчка от карнавала, не слагам маска, за да ми се усмихнат и не се усмихвам, за да излъжа. Аз само мечтая, гледам тъмното небе и блещукащите самолети, разграфяващи го и си пожелавам само малко искреност и един единствен блясък в погледа, който един ден ще ме накара да се засмея през сълзи, да разтворя ръце и аз да благодаря, че съм толкова обичана. Наивно вярвам, че ще го получа. Наивно продължавам да гледам самолетите в нощното небе и да се преструвам, че са падащи звезди.