Събуждам се. Търкам очи. Прозявка. Надигам се трудно. Гледам тавана. Гледам прозореца. Виждам облаци. Мръщя се. Потрепервам. Одеялото се е смъкнало от гърба ми. Студено ми е. Ставам. Правя кафе. Мия си зъбите. Връщам се в леглото с кафето. Сядам. Включвам монитора. Поглеждам мигащата червена точка в долния десен ъгъл. Включвам я. На екрана изкача син прозорец. А от него ми блещука шарено сърце от емотиконки. Отварям широко очи. Чета текста. Любима моя песен. Сърчицето продължава да мига. Мигам и аз. Още сънувам? Става ми топло. Събличам суичъра. Продължавам да гледам монитора. Препрочитам текста. Очите ми треперят. Ръцете ми изтръпват. Мигащите мечки, слънчица и червени сърчица се размазват. Очите ми се навлажняват. Сълзите потичат. Усмивката разширява чертите ми. Пускам песента на плейъра ми. Смея се. Бузите ми парят. Лицето ме боли. Леглото става по-меко. Небето се прояснява. Изгрява слънце. Смее ми се и то. Смее се на мекотата ми. Смее се на простичката истинска романтика. Смее се на любовта. Не политай, скъпа. Късно.
Цветя, бонбони, диаманти, подаръци, Айфелови кули, залези на плажа, поеми, нощното небе, балади, пикник, пътешествие, сърчице от емотиконки в skype. Изтъркана, банална романтика, но когато той го прави за мен е просто приказка. Моята приказка.
0 comments:
Публикуване на коментар