
Клепачите й се повдигнаха нежно, а под тях се прокрадна зеленикава светлинка. Изпаднала в сънена реалност надигна уморено глава, а около нея вода. Лежеше сама и гола на каменист бряг. Топли копринени вълни галеха босите и крака, а луната се усмихваше лукаво, причаквайки някаква изненада, може би. Тя не знаеше какво прави на това място, или как е попаднала там, тайно знаеше, че това не е сън, но не беше уплашена. Беше любопитна. Надигайки се усети някава тъкан под себе си. Оказва се бяла памучна рокля. Нахлуващият бриз от тъмната вода я предизвиква да облече дрехата колкото и неестествено да й се струваше това. Магическото място беше голо, трябваше и тя да бъде гола, но любопитството и настръхналите й зърна желаеха друго. Бялата рокля прозираше като паежина и не скри нежните й черти, но успя да затопли изтиналото й тяло. Момичето тръгна с плаха стъпка по каменистия плаж. Знаеше, че е сама, но сърчицето и запрепуска с бесен ритъм сякаш искаше да изкочи през гърдите й и да се покрие в чернината на близката гора. С всяка своя крачка спокойствието от осъзнатата самота изчезваше и тя започна да се оглежда като плахливо зайче. Имаше някой в храстите, дебнеше я, изпиваше я с жаден поглед, може би дори я желаеше. Момичето понече да се затича в обратна посока, но отново любопитството и повишения адреналин натделяха. Приближи се до храстите и се зачуди как да привлече своя наблюдател без да го изплаши. Наивно разтвори клоните на храсталака и от там я погледнаха чифт страстни кафеви очи. От тях течеше жажда, страх, ярост, интерес, копнеж. С рязко движение от мрака изкочи мъж, висок, здрав, гол, почти Терминатор. В този момент момичето изпита страх и в опита си да побягне от голямата фигура тя се спъна и падна на земята. Усети болка, но не я болеше. Искаше да избяга, но желанието да разбере какво ще се случи с нея беше по-силно. Легна по гръб и се взря в изпиващите я кафеви очи. Мъжа я гледаше от високо, знаеше, че това невинно същество няма къде да избяга, знаеше, че брега е пуст, знаеше, че я желае.. гола. Бавно се наведе над нея и на лицето му се появи искренно нежна усмивка. Това накара всяка нотка страх в момичето да се изпари в нощта и тя разкопча ненужната бяла рокля.
Водата беше спокойна, но в нея бушуваше страст. Мъжът беше обгърнал с големите си ръце цялото голо тяло на момичето, водата беше топла, но не тя ги сгря. Очите им се срещнаха отново и след един кратък миг, в който времето внезапно спря, той влезе с пълна мощ в нея, а тя в екзтаз изпъшка, затвори очи и прехапа устни...
To be continued..
0 comments:
Публикуване на коментар