Кент флош роял!

С какво бихте сравнили живота ако трябваше да направите най-точното, най-прецизното и до колкото е възможно, най-детайлизираното сравнение?
Аз мислих, сравнявах, пресмятах и пак мислих и честно казано не стигнах чак до толкова конкретен пример които да отговаря на горепосочените критерии, но стигнах до едно решение: живота може да се разгледа като една игра на карти!
Може да възразите, но аз ще изкажа мнението си и защо точно като игра на карти.
Честно да си призная не играя карти и не си давам и зор да разбирам игрите, но знам най-важното, а именно, че има правила които трябва да се спазват. Точно както и в живота. Дали ще са закони или морлани и душевни правила си зависи от конкретната „игра”. Може ли една игра на карти да мине без някой да слъже, да измами, да не спази правило? Може и да може, но винаги има такива които го правят... и те печелят. Но не всеки може, нали? За да си позволиш да измамиш трябва да познаваш добре играта, по-добре от самия себе си, трябва да познаваш добре и опонентите си, по-добре от себе си, трябва и мисълта ти да е несравнимо бърза, за да можеш за минимално време да изградиш формулата на измамата, а именно така да сметнеш картите които са ти дадени, да сметнеш онези карти които се отразяват в очите на всичките ти опоненти, да разделиш на заложеното и естествено резултата да е задоволителен. Не знам как им се вика на тези хора... може би късметлии, или измамници... или по-скоро умни! В играта на карти може да са всякакви, но в живота тези хора постигат всичко. В хазарта те имат нужда от много умения, за да могат добре да изиграят козовете си, не зависимо дали ще мамят или не. В живота ти трябват само три качества, за да постигнеш всичко това: решителност, твърдост, непоколебимост...
След тези три качества идва разграничителната линия, която прави разликата между една обикновенна игра на карти и това което ние наричаме живот. След тях идва самоуважението и уважението, идва самокритиката и критиката, идва житейския опит които натрупаш от всяка „игра”... идва и любовта...
Играта на карти е единична концепция, а в живота всички тези „игри” се навръзват с времето и годините, за да изградят онова което, някои с гордост, други с тъга, трети с благодарност, наричат преживяно.