Ти си същия като мен.

Искаш ли да поиграем на асоциации? Ти ще ми кажеш думичка, а аз ще ти кажа как се чувствам... Добре какво казваш?... Нощ, така ли? Аз ще ти кажа, че плача, нощем плача без причина, нощем сънувам, а на сутринта реалностtа пак ме кара да плача... Кажи нещо друго... Гора... безкрайност, свобода, тичаш и си там в нея, тя си ти, а ти си тя, всичко си е просто и не се объркваш, мoже да не знаеш къде си точно, но поне се чувстваш изпълнен... Птица... искам да летя като нея, да избягам, искам да съм свободна и да не се влияя от хорските приказки, да не се тревожа, да видя света от високо и да знам, че мога да съм аз... Вълни... ярост, власт, сила, мога да съм която пожелая, вълните ми напомнят на маскен бал, всеки е друг, всеки крие, но в това е силата му, разбива се в някой, отвлича го, и в края го връща обратно... Светлина... нереална, недостижима е сякаш... слънцето винаги е над нас, винаги знае повече от луната, винаги е цяло, бавно си отива и бавно идва, но ако му е тъжно се скрива и плаче, нещо като хората... Аз... Ти ли? Ти ме объркваш, ти ме побъркваш, караш ме да се усмихвам когато си ме разплакал, караш ме да плача когато ме размиваш... Не ми даваш отговори, а само ми задаваш въпроси, аз споделям, а ти се криеш... не ми даваш причини, държиш се студено, а ако аз се дръпна ме обвиняваш... не знам какво мислиш, не искаш да знам... един ден е хубаво на следващия ме караш да викам от болка... ти ли? Ти си същия като мен...