Stain!

"Ти си петно, което просто не мога да изчистя!"

Ти си силен, величествен, гледаш ни презрително там отгоре. Вярваш в себе си, не продаваш душата си, правиш пари, твориш. Имаш нужда да поправиш счупените огледала на нашите души. А ние дишаме в клетки и живота ни изтича през пръстите. Губим моменти, гоним ги, те ни се присмиват. Ти ни се присмиваш. Ти, на когото завиждаме, властваш в пустиня от успехи, но в твоето царство слънцето никога не залязва. Ти не спиш, очите ти кървят, пътуваш, катериш висини, гориш мостове, презираш лицата около теб, царуваш сам. Сам сред дарове, злато и лъжи.
Аз не ти завиждам. Нямам причина. Не желая твоето съществуване, но то ме следва като сянка. Кървава сянка стичаща се в краката ми, пояща тревата в която оставям моите следи. Ти си петно в моето минало, в моето настояще, в моето бъдеще. Няма да мога да те изтрия с мисъл или с препарати и лекарства. Стените в моята приказка са те запечатали на черно бели негативи. Изкривеното ти лице ме наблюдава и съди от всяка снимка от всеки спомен.

Наричат те Време, кланят ти се, зависят от теб. И аз завися от теб. Ти си моето петно.