Нямам магическа пръчка, само две вълшебни патета.

Някакви жалки опити на един-два лъча светлина да пробият мрачното настроение на днешния ден.. без успех, разбира се. Същото се опитвам да направя и аз с малки пърченца синьо сирене, единственото нещо което ражда апетит в мен в момента. Главата ми изпитва огромна нужда да се разцепи на две, а в ушите ми има остатъци от неприятно пищене и бучене. Мислите ми се въртят около жалката вечер, забравени сънища и липса на топли ръце.

Изтръпналите ми пръсти едва смогват на копчетата под тях, но липсата на всякакво действие ги подтиква да не обръщат внимание на болката. Денят изобщо не започна добре, но някак си нямам желание да се оплача. Взирайки се в тъмните облаци усещам само липсата и празнотата. Изгубих желанието да се насладя на единственото постижение от предната вечер, изгубих способността със злобновата усмивка да си кажа "Това наистина беше края!". Виновни са не обсотятелствата, а времето и вманиячаването му по бързите скорости в неподходящите моменти.

Една кратка седмица, 7 мига, които се изпариха като дим в черна дупка. Нямам машина на времето, нямам магическа пръчка или вълшебни обувки, имам само една приказка, 7 мига и снимка на патета в блато.