Desiree.

Осъзнавали ли са родителите ми какво правят като са ме кръщавали Десислава? Дали името на човека не е най-големия етикет, който може да бъде лепнат още при първо проплакване? Или е просто магия, каквато правят орисниците в приказките? Аз залагам на магийките и заклинанията, защото преди 5 години никога не бих се съгласила и със значението на името ми и с това, че ме описва доста добре.
Много си го мразех като малка. Изглеждаше ми така просто, грозно, безизразно и дори противно. И на галено ми беше неприятно. Криех си го, исках да е друго, да е по-звучно, по-нежно, по-красиво. Но малка съм била, от къде да знае рошавата ми кратунка, че имената си имат произход и моето било с най-приказният.

Десислава на почти всеки език се превежда Desiree, което има испански, френски и италиански произход. Desiree на латински е Desideria (което му било най-старият произход) или desiderium, в превод означава копнеж, желание. А самата дума desiree на френски означава желана.
За първи път името Desiree се среща при кралица Bernardine Eugénie Désirée Bernadotte (женичката на крал Чарлс XIV и една от годениците на Наполеон). Кралица Desiree предпочела латинския вариант на своето име. Интересното и доста чудното било, че французойчето било доста ексцентрично девойче, а и нямала голям късмет с мъжете си, че и за капак умряла самотна. Била нощна птица и цялото й кралство я смятало за много странна, че дори и ненормална, но тя просто си живеела по нейния си измислен начин, в нейния си измислен свят и била щастлива, а как го е постигнала не знам.. Вероятно е имало нещо ненормално в нея, но кога жените сме били нормални? Отклонявам се. Всичко това все пак не пречи името й да е било толкова звучно, нежно, красиво и да е значело едно от най-бленуваните неща за една жена. Желана.

Кой.. Аз? Желана? Да бе да.. Е не, ама да. Излиза, че орисниците са си свършили работата отлично или народните мъдрости са си на място, или историята не лъже, или просто пораснах и вече съм напълно достойна да си нося името гордо с мръснишки, секси поглед и къси поли. А дали вярвам в Desiree не е важно,но да, понякога вярвам, усещам го, изпитвам го. А и вярвам ли - не вярвам, то те си ме желаят, малко или много, досадно или страстно, истински или само за едното чукане. Както простичко го озаглави Цвета Стоева "Мъже".
Някоя Пенка би казала: "Я пък тази, какво се е надула с това си име, голяма й е работата като Google казва, че било секси." Да, обаче не само Google смята така, а Пенка винаги ще си е просто една Пенка.