8.10.2010 г.

Desiree.


Осъзнавали ли са родителите ми какво правят като са ме кръщавали Десислава? Дали името на човека не е най-големия етикет, който може да бъде лепнат още при първо проплакване? Или е просто магия, каквато правят орисниците в приказките? Аз залагам на магийките и заклинанията, защото преди 5 години никога не бих се съгласила и със значението на името ми и с това, че ме описва доста добре.
Много си го мразех като малка. Изглеждаше ми така просто, грозно, безизразно и дори противно. И на галено ми беше неприятно. Криех си го, исках да е друго, да е по-звучно, по-нежно, по-красиво. Но малка съм била, от къде да знае рошавата ми кратунка, че имената си имат произход и моето било с най-приказният.

Десислава на почти всеки език се превежда Desiree, което има испански, френски и италиански произход. Desiree на латински е Desideria (което му било най-старият произход) или desiderium, в превод означава копнеж, желание. А самата дума desiree на френски означава желана.
За първи път името Desiree се среща при кралица Bernardine Eugénie Désirée Bernadotte (женичката на крал Чарлс XIV и една от годениците на Наполеон). Кралица Desiree предпочела латинския вариант на своето име. Интересното и доста чудното било, че французойчето било доста ексцентрично девойче, а и нямала голям късмет с мъжете си, че и за капак умряла самотна. Била нощна птица и цялото й кралство я смятало за много странна, че дори и ненормална, но тя просто си живеела по нейния си измислен начин, в нейния си измислен свят и била щастлива, а как го е постигнала не знам.. Вероятно е имало нещо ненормално в нея, но кога жените сме били нормални? Отклонявам се. Всичко това все пак не пречи името й да е било толкова звучно, нежно, красиво и да е значело едно от най-бленуваните неща за една жена. Желана.

Кой.. Аз? Желана? Да бе да.. Е не, ама да. Излиза, че орисниците са си свършили работата отлично или народните мъдрости са си на място, или историята не лъже, или просто пораснах и вече съм напълно достойна да си нося името гордо с мръснишки, секси поглед и къси поли. А дали вярвам в Desiree не е важно,но да, понякога вярвам, усещам го, изпитвам го. А и вярвам ли - не вярвам, то те си ме желаят, малко или много, досадно или страстно, истински или само за едното чукане. Както простичко го озаглави Цвета Стоева "Мъже".
Някоя Пенка би казала: "Я пък тази, какво се е надула с това си име, голяма й е работата като Google казва, че било секси." Да, обаче не само Google смята така, а Пенка винаги ще си е просто една Пенка.

6 comments:

LUCYFER каза...

NE SYM AZ 4OVEKYT,KOITO 6TE TI KAJE KAK DA 4UVSTVA6 IMETO SI,NO KYDE OSTAVI 4ISTO BYLGARSKOTO ZVU4ENE NA IMETO SI I STREMEJYT KYM SLAVATA V SVOQ JIVOT?!!!)))...SLAVATA E OPIQNQVA6TA)))...

DesiNevermore каза...

аз не търся слава.. тя замъглява преценката, поне с такова впечетление съм останала до този момент..

LUCYFER каза...

SMENILA SI SNIMKATA...)))...IZKARAH NEVEROQTNI MOMENTI V BLOGYT TI,DESIREE...
...NE PROQVQVA6 LI IZLI6NA SKROMNOST,KOGATO GOVORI6 ZA SLAVATA...OPIQNENIETO I E OSOBENO JELANO I TRUDNO DOSTYPNO PO PRINCIP...MALKO HORA MOGAT DA SE POHVALQT OT PIQNSTVO OT SLAVA...

DesiNevermore каза...

прав си, трудно се достига до слава, но мнението ми се гради на видяното около мен и така нареченото надуване след това.. страх ме е от това и не искам слава за себе си поне.. :)

LUCYFER каза...

DESIREE,NE SMQTA6 LI,4E BEZ DA VKUSI6 NE6TO)))...V TOZI SLU4AI SLAVATA NE BI MOGLA DA DADE6 OBEKTIVNA OCENKA SAMO KATO NABLUDATEL?!!!...)))...

DesiNevermore каза...

вкусвала съм от славата и от добрата и лошата ;) предпочитам да съм в сянката, но аз да си контролирам живота и да не се притеснявам от завист и лицемерие (въпреки, че те са си навсякъде).

Публикуване на коментар

 

Морска © 2008. Chaotic Soul :: Converted by Randomness