Твоята груба романтика.

В просъница се просълзих. Денят ми пак ще е тъжен сигурно. Отварям тежко очи, разтърквам ги с мъка. Поглеждам мъгливо тавана и се замислям. Будя се сама и тъжна в празно студено легло, как няма денят да не е тъжен. Събирам сили да се надигна, но не сили ми трябват, а желание. Нямам желание. Предпочитам да остана под завивките в съня, където не съм сама и не съм нещастна. Не мога да остана тук, мрачния, дъждовен свят ме вика. Сядам уморено в леглото и продължавам да търкам очите, не защото съм още сънена, а защото сълзите се опитват да рукнат. Не бива да им позволявам, не пак, трябва поне една сутрин да съм силна. Трудно е.

Отварям лаптопа чакащ на бюрото до леглото. Екрана светва, но ми трябват няколко секунди да го фокусирам. Долу в ляво свети в оранжево. Потръпвам, а в гърдите ми става тясно и напрегнато. Отварям прозореца на екрана и това си ти. Не си написал никакво послание, нищо конкретно. Пратил си ми песен. Това се случва рядко, а когато се случи е специално. Знам, че искаш да ми кажеш нещо с тази песен, нещо което не можеш по-добре да обясниш сам или не искаш. Знаех си, че и днес няма да мога да сдържа сълзите си. Пускам песента и затварям очи, за да чуя всичко, да не пропусна важен стих.

Очите ми пак прогарят клепачите. Горещите капки тичат по бузите, по ръцете, по възглавницата, по ръкавите, по врата ми. Вулгарно, но красиво, мило, нежно, искрено, истинско, като теб. Песента си ти. Такъв, какъвто те харесвам, този в който се влюбих. Няма цензура, няма спестени думи, но е изпълнена с романтика и нежност.

"но сърцето ми спира, спира да бие,
ако тебе във някой друг те открие."

Сърцето ми никога не спира да бие за теб, защото никога не можа, не може и сега и не би могло да открие теб в друг. Бие за теб, за целия теб, такъв какъвто си, аз и ти, завинаги, всеки ден. Винаги съм твоя и винаги ще те търся, такъв какъвто си, не искам друго. Искам цинизма, искам шума, искам страстта, искам лудия секс, искам белезите по гърба ми, треперещите колене и мократа коса. Искам и похабените нерви, изблиците на агресия, тъгата, болката, нежната милувка накрая. Сърцето ми бие за това. Всичко си ти.

Песента свършва и аз не мога да стана от леглото вече. Лицето ми е плувнало в пот и сълзи, очите ми кървясъли търсят спокойствие, но усмивката ми обърква тази тъжна картина. Красотата на този рядък романтичен жест ме натъжава, прави ме щастлива и ме възбужда до болка. Искаше ми се да си тук, за да усетиш колко силно бие сърцето ми за теб. Да видиш какво ми причинява твоята приказна, груба романтика, как ме преобразява, как ме възбужда. Разкъсвам дрехите ти наум и те любя... не, чукам те, чукам те силно, яростно и истински. Красиво, нежно и до болка. Сърцето ми бие за теб. Защо не си тук?