Празно

За теб исках да напиша

най-хубавото си стихотворение.

Но листът остана празен.

За пореден път. Бял до прозрачност.

Взирах се търсейки думите,

думите, ...

които да запомниш завинаги,

душата ми чрез тях да усетиш.

Ала бездумие....

Единствено две - не мога да ги прогоня...

буквално заседнали в мозъка ми,

лепнат по устните ми,

когато те целувам.

По върховете на пръстите ми,

когато те докосвам...

Единствени, бели, прозрачни като мен...

забранени две:

Обичам те!