Сама.

Екрана се отразяваше в леко запотените ми очила. Лежа само по хавлия в огромната спалня. Пия сок от ананас и пиша. Сама съм. Повтарям си наум колко добре се чувствам точно в този момент. Сама. Навън е пълен мрак, чува се само старата котка в двора. Разгонила се е. И тя е сама. Повторението на мислите ми почва леко да ме изнервя и почуквам с пръсти по стъклената чаша. Оглеждам се притеснено. Празнотата около тялото ми започва да шепне в ухото ми: "Сама си. Сама си. Сама си." Отпивам голяма глътка и преглъщам тежко със затворени очи. "Сама си" проехтява в пълната ми глава. Как се чува ехо, като там е толкова претъпкано?

Изведнъж се отпускам и се пускам по течението на мислите си. Още съм сама в леглото. Изведнъж светва още една светлина освен монитора и се чува кратко прозвъняване. SMS. "Слез долу!" Удивителния знак на края на краткото изречение ме разтрепери. Топли вълни обляха голото, все още влажно тяло, но замръзнах и настръхнах. Хвърлих лаптопа настрана и бързо нахлузих дънките. Дори не сложих бельо. Закопчах ципа на суичъра и той залепна за влажния ми гръб. Нахлузих кецовете, грабнах ключовете и си забравих якето. Слязох бързо до първия етаж, но преди входната врата забавих крачка. Сърцето ми заби лудешки. Искаше мигом да разкопчее суичъра и да избяга надалеч. Притиснах го с ръце, вдишах и бутнах вратата. Таксито тъкмо потегляше. Бавно ли се облякох? Огледах се в пълния мрак. Очите ми съзряха фигурата. Поколебах се, но тръгнах напред стискайки здраво ключовете, а на тях висеше спрея ми. Не ги стисках от страх, че не знам коя е тъмната фигура, защото знаех, никъде не можех да сбъркам този силует. Стисках ги от страх какво ще се случи след малко. Приближих се още малко и сенките започнаха да стават по ясни. Изведнъж не издържах, краката ми омекнаха, подкосиха се, препънах се леко в собствения си крак и хукнах напред. Метнах се на раменете ти и стиснах колкото сили имах. Те не бяха много, но ти усети и стисна още по-силно от мен. Не можех да дишам, но не защото прегръдката ме задушаваше. Не исках да отпусна хватката си, но исках да видя очите ти. Колебаех се поне още една минута. Ти не пускаше. Сигурно и ти си се двоумял за същото. Усещах го. Отпускаше леко и несигурно, но пак стискаше и въздишаше. Аз не можех да въздъхна, нямах сили, нямах дъх. Главата ми започна да пулсира. Толкова бързо се беше изпразнила, че ми се зави свят. Сякаш цял век стояхме така, а бяха минали само две минути. Накрая не се стърпяхме и пуснахме едновременно. Бързо преместих очилата си на главата, за да не крия сините си петънца. Исках да съм смела. Вдигнах глава и мигом потънах в кафявите дълбини. Светли, ярки, топли, сякаш сияеха като две светулки. За момент дори съзрях пламък, но премигнах и той изчезна. Тялото ми беше празно. Сърцето явно си беше пробило път и беше изчезнало, а със себе си беше завлякло всичките ми мускули. Краката ме се държаха на магия и лекичко ме полюшваха пияно. Загубих се. Дори не знам как изглеждах. Сигурно бях рошава, с уморени кръгове под очите и със зяпнала леко захилена уста. Колко ли глупаво съм изглеждала? В следващия момент ти плъзна ръка по рамото ми към дланта и сгуши пръстите си в шепата ми. С другата помилва бузата ми и отметна рус кичур коса от очите. Хвана ми леко лицето и потърка с палци подутото под очите ми. Защо, какво ми имаше, толкова ли ужасно изглеждах, че се опитваше да изтриеш нещо? После осъзнах какво правиш. Бършеш сълзите ми. Плача? Кога съм се разплакала? Защо плача? От щастие ли, или от болка, или от страх? Празно. Всичко беше празно. Нищо не знаех. Зачудих се дали си помня името, да не съм си ударила главата в бързината да сляза и да съм забравила коя съм. Не, знам коя съм. Просто не знам какво чувствам.

Отново потънах в кафявите морета пред мен и забравих дори това. Не се движехме. Не говорехме. Нямаше нужда. Мигнах най-накрая и излязох от транса. Спомних си. Трябваше да съм смела, точно така. Вдигнах ръце и хванах твоите, които бяха още на лицето ми. Свалих ги бавно, за да може хубаво да погалиш бузите ми и ги хванах здраво. После със сетни сили се помръднах. Поведох те към входната врата. Отворих я бавно, издърпах те в мрачния вход и пуснах тежката врата да се затвори след нас.