Защо тя е в нашата приказка?

Не обсъждаме слона в стаята, а и двамата се задушаваме от присъствието му. Гледаш ме в очите и ми рисуваш прекрасни мечти за мен, за теб, за нас. Убеждаваш ме коя съм аз за теб, колко знача, колко силно чувстваш, не може никой да ме замени и в сънищата ти царувам. Като богинята Афродита бдяла съм над теб, само аз знам, само аз.

Тогава коя е тя? Какво прави там в стаята с нас? Защо е там от самото начало на тази уж само наша приказка? Прелиствам книгата ни и я виждам на всяка страница. Там беше онази нощ в бара, когато си тръгнах разплакана. Там беше, когато за първи път ми сготви спагети. Там беше, когато за първи път сподели колко много съм значела за теб. Там беше, когато дойде на морето за рождеия ми ден. Там беше когато се върнахме от най-дългата ни морска почивка. Беше и там, при теб. Там е всеки ден, всяка нощ на екрана...

Убеждаваш ме колко много съм за теб, а коя е тя за теб? Защо винаги е там? Защо е там толкова дълго щом аз съм била достатъчна?

Ето го слона в стаята, черно на бяло, с ясно поставен въпросителен знак накрая на изречеието. А сега какво? Пак мълчание, а аз пак си тръгвам разплакана...