Улицата.

Зеленото е по-зелено. Синьото е по-синьо. Слънцето не само свети, Поличките летят. Босите крачета греят асфалта. Цветята се смеят. Люляците упояват. Буболечките нахалстват. Очичките светят. Кожата ухае. Нощите са горещи и прекалено кратки. Дните са безкрайни и тъй желани. Улиците са прашни и самотни. Сърцата копнеят за романтика и страст.

Всяка нощ тялото ми търси копринения допир. Чаршафите ми пречат. Възглавницата не ухае. Сама в леглото със самотните романтични мисли и надежди. Будя се от страх. Обличам се в просъница и излизам на улицата. Сядам на тротоара. Паля цигара. Чакам. Гледам влюбено и мрачно към клоните над мен. Цигарата гори бавно. Проследявам фаровете на ранобудниците бързащи за работа. Чакан топлия изгрев и нещо да се случи. Прозорците на блоковете се будят и не поглеждат към плахите лъчи. Нищо не се случва. Ежедневието стартира по график.

Зеленото е по-зелено. Синьото по-синьо. Люляците упояват. Кожата ухае. Но пак нищо не се случва. Гася цигарата в едно паве. Ставам. Поглеждам с последна надежда към улицата и влизам в сивия вход със залязващ романтичен поглед.