Малките-големи неща в живота.

Мисля си за случайностите, съвпаденията и малките-големи неща в живота. Чудя се такива ли са в действителност и дали биха значели и влияели ако не ги приемахме като такива. Не вярвам в съдбата, не вярвам в предначертани пътеки и писани съдби. Всичко е такова каквото си го сготвиш. И все пак не мога да не се изненадвам, когато пътя ми пресича толкова невероятно и голямо съвпадение, че ме завърта на 360 градуса и ме тупва по главата тежко. Как се случва? От къде идва? Как баш на мен ще се случи? Как е възможно, чак сега да го разбирам, когато вече е прекалено късно? И дали, че го разбирам във въпросния момент е всъщност цялата мистерия забулила случайността? Преживяла съм много причудливи съвпадения, но само няколко са ме карали да се усъмня в житейската си нагласа. Не бих сменила принципите си и вярата си, но и няма да спра да се изненадвам и търся несъществуващото логично обяснение в главата си. А онова, което буди адреналина в подобни случайности е да го изживяваш, осъзнаваш и преценяваш, защото може и да е магия, а ти дори да не подозираш.